Защото вярваш в любовта

Майкъл направи опит да се усмихне.

— Доколкото познавам Рейф, укорът е на първо място.

— Да, но аз съм твърде тактичен, за да го призная. — Абърдиър извади от джоба на палтото си блестяща сребърна тръбичка. — Люсиен ти я изпраща в замяна на старата.

— Дали ще ми донесе същия късмет?

— Гаранция. — Никълъс му подаде калейдоскопа. Майкъл го поднесе към очите си и бавно го завъртя.

— Тази версия е малко по-голяма от другата и още по-прекрасна. Катрин, вие не сте виждали оригинала, преди да бъде унищожен, нали? Погледнете.

Тя взе тръбичката и я насочи към прозореца. Видя ярко оцветени звезди, които се движеха, и извика възхитено.

— Прекрасен е.

Шарката се промени отново и Катрин видя късчета от небесна дъга. Въздъхна, остави тръбичката и се обърна към Никълъс:

— Много се радвам, че дойдохте да ни видите. Вероятно сте на път към Париж?

Абърдиър поклати глава.

— Не, дойдох да си взема Майкъл. Възнамерявам да го отведа в Уелс, разбира се, ако е в състояние да пътува.

Катрин потисна с мъка смешния порив да му извика, че Майкъл е неин и тя няма да го пусне, и отговори:

— Само лекарят може да реши, но дори за здрав човек пътуването е дълго и уморително.

— Ще го откарам до брега с най-удобната карета — обясни Никълъс. — Яхтата ще се движи бавно и няма да навлиза в открито море. Ще заобиколим острова и ще хвърлим котва в пристанището на Пенрейт, което е само на няколко мили от дома ми. Надявам се, че пътуването по море ще е по-безболезнено. Доведох и милосърдна сестра, избрана лично от съпругата на Люсиен. Тя ще се грижи за него през цялото време.

— Да си ида у дома… — Майкъл затвори очи. — Би било чудесно.

— Ще го направим. — Никълъс огледа замислено приятеля си.

— Май е време да се махна оттук. Уморявам те.

Майкъл отвори очи и този път те бяха блестящо зелени.

— О, не. Караш ме да се чувствам още по-безполезен.

— Знам, но ако не те оставя да почиваш, мисис Мелбърн ще ми откъсне главата. — Никълъс стисна ръката му. — Ще дойда пак.

Катрин излезе от стаята, следвана от граф Абърдиър. Веднага щом излязоха в коридора, мъжът пое дълбоко дъх и притисна челото си. Катрин попита загрижено:

— Зле ли ви е, милорд?

— Моля ви, наричайте ме Никълъс. — Той отпусна ръка и тя се изуми от мъката в очите му. — Знаехме, че е тежко ранен — затова дойдох. Въпреки това беше страшен шок да го видя в това състояние. Майкъл беше силен, едър мъж. А сега е свалил поне десет килограма и прилича на призрак. Едва сега разбрах, че за малко не сме го затрили.

— Майкъл е щастлив, че има такива приятели — промълви Катрин и заслиза по стълбата. — Положили сте много усилия да дойдете чак дотук.

— Майкъл е част от семейството. Живее от другата страна на долината, точно срещу нас. Кръстник е на сина ми. — Никълъс зарови пръсти в гъстата си коса. — Приятели сме от училище. Аз съм наполовина циганин, а това не е най-добрият произход за снобско място като Итън. Майкъл беше първият, който пожела да ми стане приятел. Никога няма да го забравя. — Той погледна пронизващо Катрин. — Обещавам да се грижа за него, мисис Мелбърн.