Защото вярваш в любовта

Ейми прочете най-важните новини, като превеждаше от френски на английски. Майкъл знаеше много добре френски, но момиченцето беше получило строга заповед да не го напряга. А и той се наслаждаваше на компанията й. Ако някога имаше дъщеря, тя трябваше да бъде като Ейми.

— Ето още една интересна история. Разказват за френския армейски лекар барон Лари, онзи, дето измисли полските лазарети. Прусите го заловили при Ватерло. Маршал Блюхер искал да го екзекутират, но един немски хирург, който слушал лекциите му, помолил да го оставят жив. — Тя вдигна глава и очите й засвяткаха. — Отгатнете какво станало по-нататък!

— Надявам се, че Блюхер е променил решението си?

— Не само това. Оказало се, че единственият син на Блюхер бил сериозно ранен в битка със заблуден френски отряд и бил взет в плен. Именно Лари спасил живота му! Не е ли прекрасно? — Тя сведе глава към вестника. — Маршал Блюхер изпратил Лари обратно във Франция с почетна свита.

— Добре е направил — кимна Майкъл. — Светът се нуждае от лечители като него.

Ейми сгъна вестника и стана. В този миг влезе майка й.

— Време е за урока ви, миличка.

Ейми направи кисела физиономия, обърна се към болния и приклекна в грациозен реверанс.

— Ще се радвам да ви видя отново, полковник Кениън. До утре, нали?

— До утре, мадмоазел Мелбърн. Много ви благодаря, че ме почетохте с присъствието си.

Ейми се изчерви, поклони се още веднъж и напусна стаята. Катрин се обърна към него с добре изиграна строгост.

— Какво, за бога, прави Луи Ленивия на леглото ви?

— Спи. — Майкъл помилва кучето. — Какво друго да прави.

— Ами, хапва си. Понякога се чеше. Няма голям избор. — Катрин помилва меките кучешки уши. — Имате ли нещо против, ако поседя при вас? Донесла съм си ръкоделие. Това е най-спокойната стая в къщата.

— Винаги сте добре дошла, стига да понасяте търпеливо буйния ми темперамент.

— За мъж, който не търпи безделието, сте в учудващо добро настроение. — Тя седна и извади от торбичката си изящна бродерия. Сега имаше по-малко работа и често седеше с часове при него, заета с шиене или писане на писма. Това беше най-доброто лекарство.

— Нямам сили да капризнича — отвърна сухо той. — Най-голямото ми постижение през тази седмица е, че се научих да произнасям дълги изречения.

— Иън Кинлок каза, че се възстановявате отлично. — Тя го погледна строго. — Но не прибързвайте, защото ще се скараме.

— Не мога вечно да лежа тук като Луи Ленивия — отговори делово той. — Вие сте безкрайно търпелива, но сигурно искате да отидете при съпруга си в Париж. Там е много по-весело.

Катрин сведе поглед и направи няколко бода.

— Днес пристигна писмо от Колин. Съветва ме да остана в Брюксел, докато оздравеете, тъй като ви дължи живота си.

Майкъл стисна зъби.