Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Това да — каза Джийн, — но не съм съгласна нашият син и Пупса да раснат като диви полинезийци.
— Няма да раснат като диваци — каза Джордж. — Обещавам ти това.
И той беше прав, макар и не в този смисъл, който имаше предвид.
— Както сте видели при кацането си, нашата Колония е разположена на два острова, съединени с дига — каза дребното на ръст човече, което стоеше в другия край на верандата. — Този е Атина, а другия остров кръстихме Спарта. Той е доста див и скалист — отлично място за спорт и тренировки. — Той стрелна с поглед коремчето на своя гост и Джордж смутено се сви в плетеното кресло. — Между другото, Спарта е угаснал вулкан. В крайна сметка геолозите ни уверяват, че е угаснал, ха-ха-ха!
Но да се върнем към Атина. Както се досещате, Колонията беше замислена, за да се създаде едно независимо и здраво огнище на културата, което да съхрани традициите в изкуството. Трябва да се спомене, че преди да се захванем с това, бяха проведени много задълбочени изследвания. По същество образът на построеното тук от нас общество се основава на доста сложни математически изчисления — няма да се преструвам, че те са ми ясни. Знам само, че математици-социолози са изчислили точно колко трябва да бъде населението в Колонията, какви точно трябва да са тези хора и, най-важното, на какви закони трябва да се опира тя, за да просъществува дълго време и да е устойчива.
Управлява ни Съвет, съставен от осем директори, които представят Производството, Енергетиката, Общественото устройство, Изкуството, Икономиката, Науката, Спорта и Философията. Нямаме постоянен президент или председател. Техните задължения приема поред всеки един от директорите за една година.
Сега в Колонията има малко повече от петдесет хиляди души и остава съвсем малко до идеалната численост. Ето защо оглеждаме всеки един от новите доброволци. Разбира се, има някои пукнатини — не ни достигат няколко талантливи специалисти.
Тук, на острова, ние се опитваме да съхраним независимостта на човечеството поне в изкуството. Не изпитваме враждебност към Свръхвладетелите — просто искаме да ни оставят сами на себе си. Когато Свръхвладетелите унищожиха старите държави и този начин на живот, към който хората бяха привикнали през цялата своя история, заедно с лошото беше погубено и немалко добро. Животът ни стана безметежен, но също така безлик и блудкав. Културата ни е мъртва — за цялото време на господството на Свръхвладетелите не е създадено нищо ново. Съвсем ясно е защо. Няма към какво да се стремим вече, няма за какво да се борим и сякаш малко повечко станаха различните развлечения. Всеки ден радиото и телевизията по различни канали предават програма с общо времетраене около петстотин часа — замисляли ли сте се за това? Ако изобщо не спиш и не се занимаваш с нищо друго, би могъл да видиш едва една двадесета част от всичко, с което би могъл да се развличаш — достатъчно е да щракнеш копчето! И човек се превръща в някакъв сюнгер — поглъща всичко, но нищо не създава. Известно ли ви е, че сега всеки проседява средно по три часа ежедневно пред екрана? Скоро всички хора ще престанат да живеят собствения си живот. Ще губят по цял работен ден, за да не пропуснат нещо от многосерийната история за някакво измислено семейство!
Тук, в Атина, за развлечения се губи не повече от необходимото време. При това става дума не за записи и киноленти, а за игра на живо. В нашата община спектаклите и концертите се провеждат винаги при почти пълна зала, а това е много важно за изпълнителите и художниците. Между другото, разполагаме с превъзходен симфоничен оркестър — вероятно един от шестте най-добри в света.
Но аз не искам да се доверите само на моите думи. Обикновено тези, които искат да дойдат в Колонията, отначало ни гостуват няколко дни и я изучават. Ако почувстват, че искат да се присъединят към нас, ние им предлагаме ред психологически тестове и това всъщност е главната линия на нашата отбрана. Обичайно отказваме на около една трета от кандидатите по причини, които не хвърлят върху тях ни най-малка сянка и вън от Колонията нямат никакво значение. Тези, които са издържали изпита, се връщат вкъщи, за да уредят нещата си и после идват обратно при нас. Някои премислят и се отказват, но това става много рядко и почти винаги поради лични обстоятелства, които не зависят от тях. Сега нашите тестове са безгрешни — неизменно ги издържат хора, които наистина искат да бъдат с нас.
— А ако някой се засели тук и после изведнъж промени решението си? — попита с тревога Джийн.