Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Кайлин вдигна поглед.
— Не чу ли какво ти рекох?
— Чух те — отвърна момичето. — Животът си е мой и ще го рискувам така, както аз преценя.
Жената въздъхна.
— Тогава се боя, че инатът ти ще го погуби — рече. — Позволи ми да ти предложа нещо друго. Виждам, че твърдо си решена на това безразсъдство. Ще ти разкажа за Маската, ако ми обещаеш после да се върнеш при мен и да ме изслушаш.
Кайку наклони глава в безмълвно съгласие.
— Зависи от това, което ще ми кажеш.
Кайлин я изгледа внимателно, опитвайки се да прецени характера й, търсейки признаци на хитруване или мошеничество. Дори и да беше видяла нещо, не го показа; вместо това подаде Маската обратно на момичето.
— Тази Маска е като карта. Пътеводител. Дошла е от място, което не можеш да откриеш, място, скрито от погледа на обикновените мъже и жени. Тя обаче ще ти покаже пътя. Носи я, когато наближиш целта си, и тя ще те заведе до своя дом.
— Не разбирам какво печелиш, като се правиш на загадъчна, Кайлин — каза Кайку.
— Това е простата истина — отвърна й жената. — Тази Маска ще ти помогне да преминеш през невидимата преграда. Мястото, което търсиш, ще бъде скрито. Ще имаш нужда от нея, за да го откриеш. Това е всичко, което мога да ти кажа.
— Не е достатъчно.
— Тогава може би това ще ти помогне. Нейде из северните планини на Фо има манастир на Чаросплетниците. Пътищата към него са се изгубили преди много години. Щеше да се смята за изчезнал, ако не бяха снабдителните талиги, които периодично пътуват до селището Чайм. Те доставят маски, изработени от Майсторите в манастира, обикновени маски за театър, украса и тем подобни нужди. Чаросплетниците ги разменят за храна и други, по-необичайни неща. — Тя махна презрително с ръка. — Отиди в Чайм. Може би там ще намериш онова, което търсиш.
Кайку се замисли за момент. Това поне съвпадаше с предположенията на Копанис.
— Много добре — каза. — Ако думите ти се окажат верни, после ще се върна при теб и ще можем да продължим разговора си.
— Съмнявам се, че ще живееш толкова дълго — отвърна й Кайлин, след което излезе, оставяйки Кайку и Асара сами.
Бившата й прислужница се усмихваше едва-едва в душния полумрак.
— Знаеш, че тя може да те накара да останеш.
— Така е, но подозирам, че иска да го направя доброволно.
— Голям инат си, Кайку.
Момичето не си даде труда да отговаря на това.
— Свършихме ли? — попита.
— Не съвсем. Имам една молба — тя отметна косата зад рамото си и вирна дръзко брадичка. — Вземи ме със себе си във Фо.
Девойката смръщи вежди.
— Кажи ми защо да го правя, Асара.
— Защото ми дължиш доста, а и си жена на честта.
Кайку се колебаеше и това си пролича.
— Излъгах те, Кайку, ала никога не съм те предавала — рече тя. — Няма защо да се страхуваш от мен. И двете имаме една и съща цел. Обстоятелствата около смъртта на близките ти ме интересуват толкова, колкото и теб. Щях да умра заедно с теб, ако шин-шините бяха по-бързи и мисля, че дължа отмъщение на някого за това. Трябва ли изобщо да ти напомням, че изобщо нямаше да имаш тази Маска, ако не бях аз, нито пък щеше сега да си жива? Дъха в гърдите ти го има, защото аз го сложих там.
Кайку кимна властно.
— Питам се защо ли не ми кажеш истинските си подбуди, Асара. Не ти вярвам, ала наистина съм ти задължена — рече тя. — Можеш да дойдеш с мен. Обаче няма да получиш доверието ми, докато не го спечелиш отново.
— Добре — отвърна дългокосата жена. — Доверието ти не ме вълнува особено.
— Ами Тейн? — попита Кайку. — Ти го доведе тук. Какво ще стане с него?
— Тейн ли? — повтори Асара. — Имах нужда от лодката му. Той е малко муден, но не е неприятен. Ще дойде, ако му позволиш, Кайку. Той търси същите отговори като нас — защото онзи, който е изпратил шин-шините да избият близките ти, е отговорен и за касапницата в храма.
Момичето погледна към бившата си прислужница. За миг се почувства зашеметена, пометена от хода на събитията като от гигантска вълна, неспособна да се задържи от падането презглава в неизвестното. Реши да не й се съпротивлява.
— Значи ще бъдем тримата — каза накрая. — Утре сутринта потегляме.
Именията на рода Амача се намираха между двете разклонения на Керин, на много километри източно от Аксками. Там реката, водеща началото си от планините Тчами, се разделяше на две от древните скални образувания, стърчащи от земята в назъбени редици. На север от тях Керин ставаше по-спокойна, гъмжеше от риба и течението носеше натоварени със стоки кораби към столицата на империята. На юг обаче новообразувалият се приток бе буен и коварен — реката Ран — плитка, бърза и рядко използвана за плавателни цели.