Вещерите от Сарамир

— Накъде? — попита младият мъж.

— В Речния район.

Запътиха се натам, а жената прибра кинжала си, предупреждавайки ги да не се опитват да избягат. Никой обаче нямаше такова намерение. Макар че в поведението й се усещаше заплаха, и двамата усещаха, че Асара не възнамерява да им направи нещо лошо. Когато Кайку обобщи всичко, което знаеше за Асара, стигна до извода, че тя се опитваше да я отведе някъде след нощта, в която загинаха близките й. Ако искаше да я отвлече, можеше да го стори още преди доста време. Докато сега бе различно. Кайку бе част от мисията на Асара и момичето предположи, че това включваше и доброволното й отиване до Речния район. Не можеше обаче да спре да си задава въпроса защо.

Прекосиха Керин по големия мост Гилза и пред очите им се издигнаха натруфените сгради от другата страна на реката. Като че ли мостът представляваше ясна граница между крещящата показност на Речния район и семплостта на останалите квартали на Аксками. Край тях минаваха манкстуи, чиито поводи бяха отрупани със скъпоценности, а яздещите ги мъже и жени сякаш бяха избягали от някаква лудница за ексцентрици. В тази част на столицата нямаше никакви превозни средства на колела, въпреки че навярно щяха да бъдат удобни по тесните улички между сградите и каналите, а само плоскодънни лодки, чиято ярка пъстрота изпъкваше на фона на моравочервената вода.

Асара ги отведе до един изоставен парцел зад крещящо боядисано дюкянче, което се рекламираше като доставчик на най-добрите опиати. Парцелът бе почти пуст, като изключим ниската дървена сграда, без съмнение използвана като сауна в миналото, и празният басейн. Всичко останало беше прашни камънаци и порутени останки от някакви по-големи постройки.

— Изчакайте тук — рече им жената, въвеждайки ги в запустялата бивша сауна. — Не ме карайте да започвам да ви търся. Горчиво ще съжалявате.

Казвайки тези думи, тя ги остави. Те чуха издрънчаването на веригата на вратата — предпазна мярка, от която нямаше нужда — и се замислиха. Асара не беше отговорила на нито един от въпросите им, докато вървяха, отказвайки да хвърли светлина върху крайната им цел. Просто ги остави в неведение на това място за цели часове, чак докато слънцето не започна да клони към залез.

През това време те си поговориха. Тейн разказа на Кайку за случилото се с жреците в храма, а девойката сподели с него какво бе научила за произхода на Маската, донесена от баща й. Ала въпреки че общуването им протичаше леко и гладко, както когато се разхождаха покрай храма, всеки скри по нещо от другия. Кайку не спомена нищо за обвинението, отправено й от Мишани, за причините, поради които бе напуснала дома й, както и за случилото се между нея и Асара в гората. Тейн пък реши да не разкрива пред нея как се е чувствал след смъртта на жреците, премълчавайки за особеното вълнение, което изпитваше при перспективата да потегли на път в търсене на новата си съдба.