Вещерите от Сарамир

В очите на младежа проблеснаха пламъчета и той насочи гнева си към Асара.

— Защо си я довела тук?

— Успокой се, Тейн — намеси се Кайку, макар че тя също изпита отвращение при споменаването на Различните — вкоренена реакция, която дълбоко противоречеше на сегашното й състояние. — Да я изслушаме.

Тейн стрелна с изпепеляващ поглед трите жени в помещението, след което изсумтя.

— Няма да слушам брътвежа на такива като нея.

— Тръгвай си тогава — простичко каза Асара. — Никой няма да те спре.

Тейн погледна към вратата, после към Кайку.

— Идваш ли?

— Тя трябва да остане — бе категорична Асара. — Поне докато чуе онова, което се налага да й съобщим.

— Тогава ще те изчакам отвън — рече мъжът и ги остави.

— Твой приятел? — попита с леко ироничен тон високата жена.

— Така изглежда — отговори момичето. — Макар че знае ли човек?

Непознатата се усмихна разбиращо.

— Добре направи, че излезе. Нещата, които ще ти кажа, те засягат лично и колкото по-малко хора ги знаят, толкова по-добре за теб. Той може да дойде по-късно.

— Кайку ту Макаима — представи се момичето, очаквайки жената пред нея да последва примера й.

— Аз съм Кайлин ту Моритат, Сестра от Аления орден — гласеше отговорът. — Наблюдаваме те от известно време.

— Асара ми каза — рече девойката, обръщайки се към бившата си прислужница. Тя бе намекнала за доста неща онази сутрин в гората, след нощта, в която бяха избягали от шин-шините, ала до този момент Кайку нямаше представа какво бе имала предвид.

— Какво искате от мен?

Кайлин не я дари с директен отговор.

— Ти се променяш, Кайку — изрече. — Сигурна съм, че вече го знаеш. Вътре в теб горят огньове.

Девойката не можеше да погледне към Асара, ето защо продължи да се взира в облечената в черно жена.

— Знаеш ли какво представляват?

— Да.

Момичето прокара пръсти през косата си, внезапно почувствала се изнервена, страхувайки се да зададе следващия си въпрос. Двете седяха една срещу друга на пейките от най-долния ред — тя наблюдаваше лицето на Кайлин, осветено от лъчите на залязващото слънце, а във въздуха над ямата танцуваха прашинки.

— Значи съм Различна, така ли?

— Да — беше отговорът. — Като мен и като Асара. Ала недей да придаваш голямо значение на тази дума, Кайку. Познавам Различни, които цял живот са живели в срам, неспособни да понесат теглото на това клеймо. — Тя вдигна изрисуваното си с червени полумесеци лице към момичето. — Аз вярвам, че ти си по-силна от тях. Мога да те науча да не се срамуваш.

Кайку я изгледа преценяващо.

— На какво друго можеш да ме научиш?

Асара забеляза с одобрение разликата в държанието на тази Кайку и момичето, което бе измъкнала от горящата къща. Тя беше изстрадала много, бе се сблъскала с много неприятни истини и въпреки всичко те не бяха успели да я пречупят. Навярно вярата на Кайлин в нея беше напълно обоснована.