Вещерите от Сарамир

— Обясни ми — каза на Кайлин.

Жената се подчини.

— Аленият орден се състои от тези, които са Различни по един специфичен начин. Ти имаш тази сила вътре в теб, която наричаме кана. Тя се проявява по различни начини, но само при жени. Това е привилегия единствено на нашия пол. Не всички проявления на Различността са произволни, Кайку. Някои се появяват отново и отново, връщайки се периодично. Твоят случай е такъв. Това не е някакъв недъг или проклятие, Кайку — това е безценна дарба. Обаче е опасна, когато не е обуздана.

— През последните години станахме много по-вещи в откриването на тези, които владеят тази сила, дори и преди да се е проявила за първи път. При някои тя се появява рано, още в детството; те най-често биват залавяни от Чаросплетниците и екзекутирани. Други, като теб, откриват своя талант едва когато е провокиран от нещо — било травма, било извънредно силни чувства. Ти имаш много голям потенциал, Кайку; от доста време знаем това.

— Вие сте изпратили Асара да ме наблюдава — рече момичето, сглобявайки мозайката. — Да изчака, докато не се прояви тази… кана. След което е трябвало да ме доведе при вас.

— Точно така. Ала събитията ни попречиха, както знаеш.

Девойката остави главата й да клюмне, кръстосвайки длани над коленете си. Миг по-късно късите й кестеняви кичури започнаха да се тресат, докато тя се смееше тихо.

— Нещо смешно ли има? — попита Кайлин, а в гласа й се долавяше известна студенина.

— Прощавай — усмихнато каза девойката, надигайки глава. — След цялата тази трагедия, която преживях… след всичко, което ми се случи, сега ми предлагаш да ти стана ученичка, така ли?

— Предлагам ти да ти спася живота — сопна й се Кайлин. Тя изглежда не можеше да оцени хумора.

Смехът на момичето секна. Тя наклони пакостливо глава на една страна и изгледа жената в черно.

— Твоето предложение ми звучи интересно, в това няма съмнение. Има доста неща, които не зная, а съм нетърпелива да науча. Обаче не мога да го приема.

— Разбирам. Баща ти — рече Кайлин, а студенината в гласа й се задълбочи.

— Заклех се пред самия Оча, че ще отмъстя. Не мога да изоставя мисията си. Трябва да отида до Фо и да открия човека, направил Маската на баща ми.

— Още ли е у теб? — попита изненадано Асара. Момичето кимна утвърдително.

— Мога ли да я видя? — попита Кайлин.

Девойката се поколеба за момент, после я извади с неохота от торбата си. Приближи се до жената, подавайки й я.

Внезапно горещ порив на вятъра раздвижи застоялия въздух на сауната, разлюлявайки гарвановите пера от яката на Кайлин, докато тя разглеждаше внимателно Маската.

— Силата ти е опасна — рече тя — и или ще те убие, или ще направи така, че да те убият. Предлагам ти възможност да се спасиш. Ако ми откажеш сега, може и да не доживееш да получиш втори шанс.

Кайку се загледа замислено в нея.

— Кажи ми за Маската.