Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Нещо не е наред ли? — попита Тейн, слагайки загрижено ръка на рамото й. — Да не си болна?
Съзнанието на Кайку продължаваше да отрича с всички сили, въпреки че сетивата й я засипваха с очевидни доказателства. Съвсем малка разлика в костната структура… в линията на косата… устните… кожата… ала нищичко от това нямаше значение. Достатъчно беше да погледне очите и веднага я разпозна. Колкото и да изглеждаше невъзможно, я разпозна.
— Не е болна — каза Джин, сграбчи момичето за предната част на ризата и я притегли към себе си, докато не се оказаха лице в лице, а носовете им почти се докоснаха. Тейн беше твърде смаян, за да се намеси. — Познаваш ме, нали, Кайку?
Девойката кимна, внезапно ужасена.
— Асара — промълви тя.
— Асара — потвърди жената и момичето изведнъж усети острия допир на нож до корема си.
Дванадесета глава
Храмът на Паназу се извисяваше над Речния район на Аксками, а яркосините му стени контрастираха със зеленото, лилавото, бялото и жълтото на околните постройки, засенчвайки ги с великолепието си. Макар и тесен на ширина, бе изключително висок, а фасадата му бе украсена с безброй орнаменти под формата на вълни и водовъртежи, между които надничаха изящно извити прозорци с морскозелени рамки. Паназу беше богът на дъжда, бурите и реките, ето защо бе разбираемо, че там, където нямаше улици, а само канали, той беше върховен господар.
Речният район представляваше истински архипелаг от сгради, издигащи се върху парцели с несиметрична форма заради мрежата от канали, които прорязваха региона като пукнатини върху счупена плоча. Намираше се южно от Керин — пищно стълпотворение от къщи, театри, магазини, кръчми и бордеи, където процъфтяваше хазартът. Преди време тук бе имало единствено складове и празни парцели, удобни за съхранението на различни стоки; ала с разрастването на Аксками и увеличения приток на товарни шлепове тесните канали и оскъдното пространство на Речния район вече не били толкова функционални и ролята им се иззела от по-големите складове от северната страна на Керин. Речният район се превърнал в приют за престъпници и хора от най-ниските социални слоеве, докато неколцина благородници не решили, че просто не могат да устоят на ексцентризма да живеят на място, където няма пътища в традиционния смисъл на думата. Ниската цена на земята провокирала множество сделки и само за десетилетие големи участъци от Речния район били погълнати от безумни архитектурни проекти, като всеки новодошъл се опитвал да надмине съседите си. Криминалните елементи веднага се възползвали от присъствието на заможните новодомци и скоро бърлогите, специализирани в продажбата на опиум, и евтините бардаци били заменени с изискани заведения и публични домове. Речният район се превърнал в любимо място на младите, богатите и отегчените, на покварените и покваряващите. Макар че бил опасно място, където редовно се случвало да прережат нечие гърло, това само го правело още по-привлекателно в очите на богаташите и регионът процъфтявал.
— Мислех, че е мъртва — каза Кайку.
Тейн погледна към нея. Ивиците слънчева светлина, проникващи през дъските над тях, падаха върху вдигнатото й нагоре лице. Помещението бе сумрачно и задушно. Това бе първото нещо, което девойката беше изрекла, откакто Асара — тази, която се наричаше Джин — ги бе оставила тук.
— Коя е тя? — попита младежът. Той бе седнал на една от грубите каменни пейки, издигащи се терасовидно от центъра на стаята, където се виждаше плитка яма. Някога това място е било сауна, но по занемарената обстановка и застоялия въздух си личеше, че отдавна не е било използвано за тези цели.
— Не зная — отвърна момичето. Тя седеше на една от по-долните пейки от другата страна на ямата. — Тя беше моя прислужница от две години, ала си мисля, че едва ли съм я познавала истински. Изобщо не е това, което изглежда.
— И на мен ми се стори подозрителна — призна Тейн. — Ала ми показа сигула на имперските вестоносци. Ако си направиш подобна татуировка, без да принадлежиш към гилдията, те грози заплаха от смъртно наказание.
— Тя изгоря — промълви Кайку, която сякаш не го слушаше. — Видях изпепеленото й лице. Това хем е тя, хем не е тя. Сега е… още по-хубава от преди. По-различна е. Бих казал, че изглежда като сестра на Асара или нейна братовчедка, ако не бяха очите й. Но тя изгоря, Тейн! Как би могла да се изцели така?
Асара беше разгневена. Кайку продължаваше да усеща натиска на кинжала й върху кожата си в онзи миг, когато се срещнаха пред имението на рода Коли. За секунда през главата на девойката бе минала мисълта, че тя ще го забие в плътта й, прорязвайки мускулите й, отмъщавайки си за това, което Кайку бе сторила с нея.