Великолепният негодник

— Тогава не ме гледай така. Все още ни остават поне два часа до мръкване.

Внезапно тя престана да усеща студа. Искаше да го докосне. Сигурно няма нищо лошо, ако сега отиде до него и го докосне по бузата?

— Не — дрезгаво изрече той, сякаш прочел мислите й. — Самият аз едва се сдържам. Хвани Рейчъл за юздите и я разхождай.

— Добре. — Тя отиде до Рейчъл и я погали по муцуната. — Всичко е само защото в думите ти имаше нещо вярно. Себастиан отново ще ме ограби, ако си откажа това удоволствие. — Тя хвана юздите на Рейчъл и тръгна след него. — Намирам те за доста… приятен.

— Знам.

— Струва ми се, че си много вещ в това отношение.

— Ти нямаш нужния опит, за да прецениш.

— Вярно, но ти сякаш знаеш… — Тя почувства, че мускулите й се стягат при спомена за това, как бе карал тялото й да реагира на всяко докосване. — Всичко.

— Имах отлични учители.

— В Испания, така ли?

— Да.

— Къде?

— В замъка на дон Диего Сантанела.

— Струва ми се, че това е доста странен предмет за преподаване.

— Той беше странен човек.

— В какъв смисъл?

— Нямат ли край въпросите ти? — процеди през зъби Робърт.

— Всичко това е съвсем ново за мен, а аз не се чувствам уверена. Ще ми е по-малко притеснено, ако говорим за това. Съжалявам, ако те разстройвам.

— Това не ме разстройва.

— Струва ми се, че те разстройва. Защо иначе би ми отговарял толкова рязко?

Той внезапно се извърна и застана с лице към нея, а очите му искряха.

— Защото съм твърд като камък и едва се сдържам да не те тръшна на онова одеяло и да те пронижа!

Грубите думи би трябвало да я шокират. Но не стана така. Тя почувства как я завладява радостно вълнение.

— Не мисля, че това ще е чак толкова глупава идея — промълви тя, останала без дъх. — От чакането само ще се притесня още повече, а така…

— Божичко!

Той измина разстоянието помежду им само на две крачки и сграбчи раменете й. После рязко я събори на одеялото.

Целият трепереше, а една вена на врата му яростно пулсираше. Зарови лице в косите й.

— Кажи ми не.

— Защо да ти казвам не, след като тъкмо ти обяснявах, че…

Устните му я накараха да замълчи, а езикът му нахлу в устата й, за да заиграе яростно с нейния. Тя не знаеше, че мъжете целуват така. Предната нощ той почти не бе докоснал устните й. Но сега постъпката му й се стори някак мрачно интимна и почти толкова вълнуваща, колкото и онова по-плътско навлизане. Но той не й остави достатъчно време, за да се наслади на новото усещане. Избута я назад, а ръцете му припряно се заеха с копчетата на корсажа й.

— Не мърдай… трябва да…

Устните му бяха студени върху гърдите й, но езикът му бе влажен и топъл, когато той силно, яростно я засмука. Тя изви тялото си към него, а пръстите й се заплетоха в косата му.

— Робърт!

— Прощавай — измърмори той. — Не исках това… Нямам време.

Ръцете му вече бяха под полите й, търсеха, промъкваха се, като отчаяно се бореха и с неговите собствени дрехи.