Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Ти си ми съпруга.
— Изненадвам се, че си спомняш.
— О, мила, спомням си. Спомням си много, много повече. Помня как прекрасно ти беше в моята прегръдка и с какъв плам отвръщаше, когато ръцете и устата ми освободиха огъня в теб.
— Грейди…
Изведнъж тя се озова в ръцете му, до коравите му гърди и изписка от удоволствие — всяка частица на великолепното му тяло се притискаше с любов към нейното. Толкова отдавна беше… Толкова отдавна.
После потърси устата й, забравил за света около тях. Жадните му целувки объркаха мислите й. Тя се наслаждаваше на вкуса му, на това как езикът му проникна в устата й и с внезапно, болезнено прозрение разбра, че винаги ще желае този мъж.
— Тъндър, Малкия бизон е гладен. Жена ти няма ли да ни нахрани?
Разочарованото стенание на Грейди рязко върна Сторм към реалността и тя отскочи от прегръдката му. Със сигурност Смеещия се ручей зле бе избрала момента да се натрапи в тяхното уединение. Или може би това е точният момент? Явно индианската девойка много добре съзнаваше какво върши.
— Смеещия се ручей има право — изчерви се Сторм. — Сигурно сте изгладнели и уморени. Ще се измия на реката и веднага се връщам да ви сложа да ядете. — Тя се обърна и изчезна, преди Грейди да успее да я спре.
— Твоята бяла жена май не ме харесва — каза Смеещия се ручей и издаде устните си напред в чувствена муцунка. — Очевидно не си си извадил поука от това, което Белите очи сториха на сестра ми.
— Сторм няма нищо общо със смъртта на Лятното небе.
— Бяла е.
— Доведох те тук заради Малкия бизон — строго рече Грейди, — и няма да търпя никакви неприятности, все едно дали си ги предизвикала ти или Сторм. Аз съм направил своя избор. Сторм ми е съпруга. Моля те да се отнасяш към нея с любезността и уважението, които й се полагат.
— Ха, съпругът не оставя жена си толкова скоро след сватбата, освен ако не се чувства зле с нея. Очите не ме лъжат, Тъндър. Сърцето ми казва, че не си щастлив с бялата си жена. Но аз не съм алчна. Ще ти бъда втора съпруга. Ще ти дам това, което не ти достига.
— Смеещ се ручей, избрах да живея в света на белите и законът позволява да имам само една жена. — Той погледна към реката, накъдето изтича Сторм. Очите му се замъглиха от неугасим плам. Когато проговори отново, в гласа му се долавяше нежна мекота, непозната за Смеещия се ручей. — Сторм е единствената жена, която искам.
Тъмните й очи блеснаха заканително, тя се завъртя на пети и тръгна към къщата. Тъндър изглеждаше изцяло завладян от съпругата си, но въпреки това тя усещаше, че нещата между тях не са наред. Младоженец не би зарязал булката си за два месеца, освен ако не се опитва да избяга от нещастен брак. Нямаше представа какво е накарало Тъндър да си вземе бяла жена — той бе сдържан мъж и не говореше за личния си живот, но това не обезкуражи Смеещия се ручей. Тъндър я доведе в дома си, нали така?
Обичта на Малкия бизон е предимство, срещу което бледоликата му съпруга не може да противопостави нищо, реши Смеещия се ручей. А докато владее мислите на детето, няма да допусне Малкия бизон и Сторм да се сприятелят. Момчето вече мразеше мащехата си благодарение на недоволството, което тя бе посяла в него.
Вечерята мина унило. Малкия бизон заспа на масата и Грейди го отнесе до постелята от кожи и одеяла на йода. Докато Грейди построи отделна спалня за себе си и Сторм, момчето щеше да спи тук със Смеещия се ручей. Той вече беше изразил намерението си на следващия ден да отиде до Гътри за дървен материал. Сторм се питаше дали Грейди ще сподели леглото й тази нощ, след като синът му и Смеещия се ручей спят в същата стая. Макар че бяха женени, това я притесняваше. Но доколкото познаваше. Грейди, за него нямаше значение кой е в стаята. Чувала беше, че в индианските семейства всички членове живеят заедно в един вигвам.
Смеещия се ручей стрелна злобен поглед към Сторм и се настани на постелята до Малкия бизон. Грейди духна лампата и Сторм се съблече. Чувстваше се по-напрегната, отколкото първия път, когато Грейди дойде в леглото й. Тогава поне нямаха публика. Не знаеше какво ще прави, ако Грейди поиска да се любят. Преди той да се върне от резервата, тя бе решила да му бъде съпруга във всяко отношение, но присъствието до него на Смеещия се ручей бе направо подигравка с нейното решение.
Леглото поддаде под тежестта на Грейди и Сторм се напрегна, когато голите му бедра докоснаха нейните. Обърна се да я прегърне, но тя се възпротиви.
— Още ли смяташ да стоим разделени? — прошепна Грейди в ухото й. — Когато те целунах, мога да се закълна, че…
— Не сме сами — изсъска тя.