Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ама тя хапе ли? — попита Андина.
— Само понякога — каза Алтал, докато пъхаше ножа в пояса си. — Не много силно обаче. Обикновено само когато се поувлече в играта. Достатъчно е обаче да я ударите по носа и веднага ще престане. Да не забравя, ваше величество — не се изненадвайте, ако реши да ви оближе лицето. Езикът й наистина е малко грапав, но след известно време се свиква.
— Коя е любимата й храна?
— Риба, разбира се — каза Алтал и се поклони. — За мен бе същинско удоволствие да си имам работа с ваше величество.
Дрънченето на дългата верига започна да дразни Алтал още преди да излезе заедно с десетте арумци от главната порта на Остос. То бе постоянно напомняне, че вече не е сам, и това никак не му харесваше.
След като излязоха от града, Алтал изпрати една мисъл към двореца. През последните двадесет и пет века не се бе отдалечавал на такова голямо разстояние от Еми и това никак не му харесваше.
— Точно сега съм заета, Алтал — отвърна му нейната мисъл. — Не ме безпокой. Иди на мястото, където направихме монетите, и ме чакай там.
— Имаш ли представа колко време ще отсъствуваш?
— Довечера ще бъда при теб, Алтал. Задръж Елиар и пусни останалите пленници.
— Току-що платих много пари за тях, Еми.
— Лесно се сдоби с тези пари, лесно и ще се разделиш с тях. Обясни им накъде се намира Арум и им кажи да се прибират у дома. Само ще ни пречат.
Крепостните стени на Остос все още се виждаха, когато Алтал се отби с коня си от пътя, тръгна през полето и стигна малката дъбова горичка, където с Еми бяха превърнали петте златни кюлчета в монети. През цялото време не престана да се вслушва внимателно в това, което си говореха пленниците.
— …Той е сам — чу шепота на Елиар. — Когато се отдалечим от града, ще се нахвърлим всички едновременно върху него и ще го убием. Предай това на другите. Да изчакат да им дам знак. Дотогава да бъдем покорни. Ще станем непокорни, когато останем насаме с него.
Алтал се усмихна. Учуди се, че на Елиар му бяха потрябвали цели няколко часа, за да се реши на такова действие. Бе предполагал, че ще го направи по-рано. Очевидно щеше да му се наложи да предприеме мерки, с които да обезкуражи затворниците.
Когато стигнаха до горичката, Алтал слезе от коня и каза на пленниците си:
— Чуйте ме, господа. Сега искам да седнете и да ме изслушате внимателно. На път сте да вземете едно прибързано решение и ми се струва, че преди това би трябвало да ви покажа нещо.
Извади ключа от веригите им и освободи крайния пленник.
— Ела тук и застани пред другите — каза му. — Ще направим едно малко представление на твоите приятели.
— Решил си да ме убиеш, нали? — попита момчето с треперещ глас.
— След като дадох за теб толкова пари? Не бъди глупак.
Отведе момчето на поляната до горичката.
— А сега гледайте внимателно — каза на останалите и протегна ръка с длан нагоре към треперещото момче. „Деу“, рече и бавно повдигна ръката си.
Пленникът започна да се издига и нададе удивен писък. Продължи да се издига все по-високо, докато Алтал с театрален жест продължаваше да повдига ръката си. След малко младежът се превърна в точица в небето над главите им.
— Я ми кажете сега — обърна се Алтал към зиналите от удивление пленници. — Какво усвоихте от този урок? Какво според вас ще стане с нашия приятел, ако го пусна да падне от тази височина?
— Ще падне ли? — попита глухо Елиар.
— Позна, Елиар. И какво според теб ще му се случи, ако падне?
— Вероятно ще загине.
— Елиар, думата „вероятно“ в случая е съвсем неуместна. Направо ще се пръсне като презрял пъпеш. Това е днешният ни урок, господа. Вие не желаете да се спречквате с мен. Вие, напротив, сте готови да изминете дори много дълъг път, само и само за да не се спречквате с мен. Някой има ли въпроси?
Всички с енергично кимане дадоха да разберат, че нямат въпроси.
— Чудесно. След като вече всички сте наясно с обстановката, смятам, че бихме могли да приземим вашия приятел.
След това Алтал каза „дреу“ със същия тон, с който го бе казвал преди време на обувката си в Дома на края на света, и внимателно спусна ръката си.
Момчето се отпусна безсилно на земята и запелтечи нещо.
— Престани, моля те. Нищо лошо не съм ти направил — каза му Алтал. След това взе ключа и се зае с освобождаването на пленниците. Не отключи единствено оковите на Елиар. Накрая посочи с ръка на север.
— Арум се намира натам, господа! Приберете развълнувания си приятел и си тръгвайте. Да не забравя — когато пристигнете, кажете на княз Алброн, че съм намерил Ножа, който търсех, и че Елиар за известно време ще ми прави компания. Кажете му също, че ще уредя сметката за тази услуга при следващата ни среща.