Господарят на светлината [bg]

И тялото му се движеше, но не се подчиняваше на неговата воля.

Опита се да спре, да застане неподвижно.

Но продължаваше да върви, а устните му сами оформиха думите:

— Виждам, че си се пробудил. Добро утро.

В главата му се появи въпрос, на който незабавно бе даден отговор през устата:

— Да и как се чувстваш сега, когато си обуздан самия ти, Обуздателю — в собственото ти тяло?

Сидхартха оформи още една мисъл:

— Не съм предполагал, че някой от вас е в състояние да овладее тялото ми — дори когато спя.

— Честно да си призная, — отвърна другият, — аз също не съм предполагал. Но от друга страна, аз разполагах с обединените сили на много от нас. Заслужаваше си да се опита.

— А останалите? Те къде са?

— Отидоха си. Скитат се по света, докато не ги повикам.

— А тези, които останаха оковани? Ако беше почакал още малко, щях да освободя и тях.

— Какво ме е грижа за тях? Свободен съм и разполагам с тяло. Какво повече ми трябва?

— Да разбирам ли, че твоето обещание за помощ е било измама?

— Не съвсем — отвърна демонът. — Скоро ще се върнем към този въпрос. Твоята идея наистина ми хареса. Чувствам, че войната с боговете ще е доста вълнуващо занимание. Но преди това, бих искал известно време да се наслаждавам на достойнствата на плътта. Нима ще ме лишиш от някои дребни забавления, след като ме бе обрекъл на вековна тъмница?

— Доколкото за целта се готвиш да използваш моето собствено тяло.

— Както и да е, ще се наложи да се примириш за известно време. Освен това ти също ще имаш възможност да се наслаждаваш на това, на което и аз, така че защо просто не се възползваш?

— Нали казваше, че си готов да воюваш срещу боговете?

— Да, така е. Жалко, че сам не се сетих за това в онези времена. Може би, така щяхме да избегнем оковите. И на света нямаше да има хора и богове. Но никога не ни е бивало за съвместни действия. Независимостта на духа за нас е неразривна от независимостта на личността. Всеки се биеше сам за себе си във войната срещу човечеството. Вярно че аз съм вожда — но по простата причина, че аз съм най-старият, най-мъдрият и най-силният. Другите идват при мен за съвет и ми служат, когато им заповядам. Но никога не съм ги командвал в битка. Предстои, обаче, да го направя. Това малко ще разнообрази досегашната монотонност.

— Съветвам те да не протакаш кой знае колко дълго, Тарака.

— Защо?

— Докато се катерех към Адския кладенец, зад мен се събираше и трупаше гневът на боговете. Сега шейсет и шест демона се разпиляха по света. Съвсем скоро твоето присъствие ще бъде почувствано. Боговете веднага ще разберат чие дело е това и ще предприемат мерки срещу нас. Факторът изненада ще бъде загубен.

— Воювали сме срещу боговете и в предишните дни…

— Но това не са предишните дни, Тарака. Боговете сега са много по-силни. Много векове беше ти в окови, а през това време могъществото им растеше. Дори ако за пръв път в историята на света успееш да оглавиш армията на ракашасите, а аз те подкрепя с армия от хора — дори тогава, изходът е несигурен. Всяко забавяне допълнително намалява нашите шансове.