Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

ГЛАВА 21

Специален агент Тикнър се взираше в доклада.

Случаят Сейдман „убийство-отвличане“ бе прехвърлил сроковете на отлагане за доразследване. През последните години ФБР бе преструктурирало приоритетите си. Терористите бяха оглавили списъка на най-търсените престъпници. Случаят Сейдман бе включен за разследване едва след като се трансформира в „отвличане“. Независимо от всичко, което се гледа по телевизията, местната полиция обикновено е заинтересована от участието на ФБР. Федералните имат необходимия ресурс и ноу-хау. Закъснението на полицията да се свърже с тях може да коства човешки живот. Ригън бе проявил достатъчно прозорливост да не изчаква.

Но щом случаят с отвличането беше „приключен“ — той мразеше да използва този термин по такъв повод, — работата на Тикнър, поне неофициално, се свеждаше до това да се отдръпне и да го остави на местните органи на реда. Той все още мислеше много по него — не се забравя лесно местопрестъпление в подобна хижа с детски дрешки, открити в нея, — но поне според личното му мнение случаят се намираше в задънена улица.

Допреди пет минути.

Той изчете краткия доклад за трети път. Не се опитваше да сглоби прочетеното. Все още не. Всичко беше прекалено шантаво за подобно нещо. Онова, което се опитваше да направи и се надяваше да постигне, беше да открие някакъв ъгъл на зрение, нещо, за което да се залови. Нищо не му идваше наум.

Рейчъл Милс. Какво, по дяволите, търсеше пък тя там?

Един негов млад подчинен — Тикнър не помнеше дали фамилията му беше Кели или Фицджералд или друго ирландско име — стоеше пред бюрото му, без да знае къде да дене ръцете си. Тикнър се облегна в стола си и кръстоса крака. Почука с химикалката по долната си устна.

— Трябва да има връзка между тях — рече той на Шон или Патрик.

— Твърдяла, че е частен детектив.

— Има ли разрешително?

— Не, сър.

Тикнър поклати глава.

— Явно има нещо повече. Провери телефонните обаждания, открий някои приятели, какво да е. Направи ми тази услуга.

— Да, сър.

— Обади се на онази детективска агенция. НКДУ. Кажи им, че съм на път към тях.

— Да, сър.

Ирландският младок напусна стаята. Тикнър се загледа след него. Той и Рейчъл бяха изкарали заедно специална подготовка в Куонтико. Двамата имаха един и същ наставник. Тикнър се запита как да подходи в случая. Макар и да недолюбваше местните ченгета, Ригън му допадаше. Стоеше достатъчно настрана и не му пречеше. Вдигна телефона и набра мобилния на Ригън.

— Инспектор Ригън.

— Много време мина, не ще и дума.

— А, федерален агент Тикнър. Още ли носиш тъмните очила?

— А ти още ли си отглеждаш брадичката?

— Да, и се надявам да си остане така.

Тикнър долавяше музика от цитра като фон.

— Зает ли си?

— Ни най-малко. Просто медитирах.

— Като Фил Джаксън10?

— Точно. Само че без нафуканите му шампионски пръстени. Някой път и ти трябва да последваш примера ми.

— Да, ще го включа в списъка си на задължителните неща.

— Ще те отпусне, агент Тикнър. Долавям огромно напрежение в гласа ти. — След което додаде: — Сигурно обаждането ти не е случайно?