Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Не, мадам. Но янките ще обявят имота на търг. Първоначалната вноска е само пет хиляди долара. Северняшки долари естествено.
Надеждите на Алена рухнаха. Само пет хиляди — при нейната заплата тя можеше да си купи най-много оградата.
Банковият служител не забеляза смущението й.
— Търгът е обявен за дванадесети април, мадам.
— Много ви благодаря, сър. Ще обсъдя въпроса с чичо си.
Тя му се усмихна плахо и се изправи с треперещи колене. Напусна банката с натежало сърце. Сумата надхвърляше всичките й възможности. Тя познаваше само един човек, който може би имаше толкова пари — Коул Лейтимър. Но при сегашните обстоятелства той беше последният, към когото би се обърнала за помощ.
Потънала в мисли, тя не забеляза мъжа, който застана на пътя й пред банката.
— Мадмоазел! — каза Жак Дюбоне, свали шапката си и се поклони ниско. Когато отново се изправи, той й се усмихна мазно. — Ето че пак се срещнахме.
Алена спусна воала пред лицето си и се накани да го отмине бързо, но той не я пусна.
— Пардон, мадмоазел. — Той разпери ръце с фалшиво съжаление. — Днес няма да се отървете толкова лесно от мен. Последния път като че потънахте в земята.
Алена се втренчи в него хладно и пренебрежително.
— Не зная какво желаете, господине. Но не си губете времето. Аз не ви познавам и ако зависи от мен, не смятам да променям нещата. Бихте ли ме пуснали да мина сега…
— Хайде, малката, не ми създавай главоболия. Не разбираш ли, че съм влюбен в теб? — изсмя се Дюбоне нахално, като не помръдна от мястото си. С досадна фамилиарност той обгърна с ръка талията й и я задърпа към каретата си. — Ще си направим хубава разходка, а след това… Ауу!!!
Той изкрещя силно, защото острият ток на Алена се заби в крака му. Когато отново посегна да я хване, тя му удари шумна плесница, така че ушите му запищяха. Това беше вече прекалено. Никоя жена не можеше да си позволи подобно нещо с Жак Дюбоне. Той заплашително тръгна към Алена.
В следващия миг някой така здраво го дръпна за яката, че шапката му се търкулна в прахта. Ръката му се плъзна към камата под връхната му дреха, но друга, по-силна ръка я изви зад гърба му. Той беше повдигнат във въздуха, така че пръстите на краката му едва допираха паважа.
Огромният чернокож кочияш скочи от капрата, за да се намеси в свадата. Но когато надникна в тъмния отвор на един „Ремингтън“, 44 ти калибър, бавно и внимателно се върна на мястото си.
— Струва ми се, мосю Дюбоне, че винаги ви залавям в моменти, когато тормозите жени и деца — с тези думи Коул пусна човечето върху паважа.
Французинът се отърси и погледна Коул със святкащи от злоба очи.
— За трети път вече ми се пречкате, докторе. Но скоро ще уредя тази сметка.
След това той със замах си сложи шапката.
Коул спокойно прибра пистолета си и допря небрежно върха на пръстите си о периферията на шапката.
— Липсва ли ви нещо, мадам? — Зад плътния воал лицето на жената беше едва различимо. Тя почти не забележимо поклати глава.
— Имате ли някакви претенции към онзи?
Отново едва забележимо поклащане с глава.
— Безкрайно съм ви благодарна, капитане — осмели се да отговори Алена.
Тихият, кадифен глас докосна някаква струна в съзнанието на Коул. Докато се мъчеше да си припомни откъде му е познат, отново се намеси Дюбоне:
— Внимавайте, докторе! Не търпя някой да се бърка в моите работи. Следващия път изходът ще бъде по-различен.
— А вие, Дюбоне, по-добре внимавайте за себе си. От опит зная, че огнестрелни рани зарастват по-трудно от порезни.
Французинът изсумтя презрително.
— Струва ми се, мосю, че по един въпрос губим и двамата. — Той посочи към стройното момиче, което бързо се отдалечаваше надолу по улицата. Зад гърба на Коул той направи знак на един огромен мъж, застанал на другия тротоар. Оня му отвърна с бързо кимване и пое след вдовицата.
Алена не усети, че я следят.
Седмици наред хората на Дюбоне държаха къщата на семейство Крейгхъг под наблюдение. За своя изненада той узна, че там живее и капитан Лейтимър. По този начин всичките му планове да се сближи с вдовицата рухнаха. Но още по-учудващо беше, че жената бе изчезнала безследно.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Пети март се падаше събота. В този хладен, ветровит ден новият губернатор трябваше да поеме поста си. Когато церемонията на „Лафайет скуеър“ приключи, гражданите на града за свое огорчение трябваше да изтърпят и разточителното празненство на събралите се в Ню Орлиънс по този случай северняшки войски.
Рано сутринта Алена седеше в кухнята за закуска и слушаше безучастно бъбренето на Дулси, която не можеше да мисли за нищо друго, освен за големия бал при генерал Бенкс тази вечер.