Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Никога повече не прави това, Роксана — предупредително каза той. — Защото ако го направиш, ще разбереш на какво съм способен.
— Какво, ще ме хвърлиш от носа на кораба като Виктория ли? — хапливо попита тя.
За част от секундата инак топлите му кафяви очи станаха тъй леденостудени, че Роксана усети страх. Но в следващия миг Гейдж се завъртя рязко кръгом и се отдалечи.
Когато влезе в къщата, вратата на спалнята все още беше затворена. Той постоя известно време на прага, заслушан в нежния глас на Шимейн, която пееше весела песничка на Андрю, и в щастливия, звънлив смях на сина си. Усети струйка кръв в ъгъла на устата си и внимателно я избърса с ръка, преди да отвори вратата на спалнята. Шимейн беше коленичила до леглото, а Андрю, вече напълно облечен, седеше на ръба му, доверчиво сгушен в ръцете й. Когато Гейдж влезе, момичето веднага прикова поглед в пламтящата му буза и смутено скочи на крака.
Той се опита да се усмихне, за да я успокои, но опитът му причини силна болка.
— Днес следобед трябва да отида с каруцата до града, Шимейн, и бих искал ти и Андрю да дойдете с мен. — Не смееше да ги остави сами, защото се боеше, че Роксана може да се върне и да стори нещо лошо на Шимейн. — Един от работниците ми каза, че някаква вдовица желае да се срещне с мен, за да поръча мебели. Ако се споразумея с нея, ще имам достатъчно пари, за да купя някои неща, необходими за кораба и да ти поръчам чифт обувки.
Щедростта му я смая.
— Вече ви казах, господин Торнтън, че съм напълно доволна от обувките, които ми дадохте. Нямам нужда от нови.
Гейдж най-после успя да се усмихне, макар и съвсем лекичко.
— Да, но тези обувки ти хлопат, а и непрекъснатото шляпане на пантофите, които носиш върху тях, може направо да побърка човек. А сега заминавай да се облечеш, жено. И по-живо.
— Да, сър — отвърна Шимейн с лъчезарна усмивка и забърза към вратата.
Но на прага тя се спря, изрита пантофите от краката си, хвана ги в ръка и със смях побягна навън. Искрящата й жизнерадост беше толкова заразителна, че Гейдж, който проследи с усмивка нейния полет нагоре по стъпалата, усети как собственото му настроение бързо се освобождава от мрачните окови, които го бяха стягали само до преди миг.
ГЛАВА ШЕСТА
Нюпорт Нюз беше основан преди сто години от един ирландец и първите му обитатели бяха предимно ирландци. Вероятно ако познаваше по-добре жителите на градчето, Шимейн би се чувствала съвсем като у дома си, но срещите с госпожа Петикоум и Роксана я караха да бъде нащрек. Освен това не беше сигурна как ще реагират останалите заселници, когато разберат, че е затворничка от Нюгейт. А като се имаше предвид недискретността на Алма Петикоум, новината несъмнено вече се бе разнесла из целия град.
Една дребна, белокоса жена тъкмо излизаше от магазина на главната улица, когато Гейдж спря каруцата пред стъпалата му. Той скочи от капрата, завърза коня за близкия железен пилон, обърна се към възрастната жена и вежливо докосна ръба на шапката си.
— Добро утро, госпожа Макгий.
— Добро да е и за теб, Гейдж Торнтън — поздрави го весело тя и се приближи до него, подпирайки се на бастуна си. — Какво те води в нашето китно градче в тоз’ чуден слънчев ден, при това в компанията на едно тъй хубаво непознато девойче и на сладкото ти малко синче?
Цветистият й ирландски говор развесели Гейдж и той отговори в същия дух:
— Ах, мигар има нейде по тоз’ широк свят по-хубаво момиче от вдовицата Мери Маргарет Макгий?
— Ха! — изсумтя презрително жената, докато Гейдж смъкваше Андрю от каруцата. Но яркосините й очи заблестяха от удоволствие. — Да не очакваш една умна жена като мен да повярва на изкусните ти лъжи, дяволе гиздав? — наперено попита тя. — Забранявам ти да ме мислиш за някоя от всички ония изкуфели квачки, дето им потичат лигите, колчем те зърнат да идваш насам. Но добре, че намина, за да видя със собствените си очи какво си сторил. Чух за тебе такива страховити неща, че едва не запрегнах файтона и не отпраших към къщата ти, та да проверя дали са верни. — Погледът й се спря замислено на Шимейн, сетне старицата кимна. — Да, девойчето наистина е много хубаво. „Блатарка“ — тъй рече един нещастник, дето отзарана седи в кръчмата и се налива с уиски. — Тя посочи с тънката си ръка съседната постройка, после добави с широка усмивка, разкриваща два реда ситни бели зъби: — Да беше малко по-дребен тоя синковец, хубавичко щях да го подредя с бастуна, задето обижда такава благородна раса като ирландската, като ни нарича блатари. Ще рече човек, че в цяла Англия няма ни едно тресавище!
Неустоимото чувство за хумор на госпожа Макгий бързо прогони притесненията на Шимейн. След първите й две срещи с жителите на градчето вдовицата беше наистина приятна изненада. Значи в крайна сметка по тези места се срещаха и приятни хора.