Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Бела, сигурна съм, че лорд Сивърн много те обича — увери Клара момичето. — Въпреки склонността му да изчезва, той ти е верен и предан.
— Да, ако в момента не е предан на науката си. Което е постоянното му състояние.
— О, Бела, знаеш, че не е вярно.
— Напротив — настоя Бела. — Случва се да забрави, че е в същата стая с мен или че изобщо съществувам. Няма да се учудя, ако напусне днес бала, без да се сбогува с мен. Вече го е правил. Твърде често, ако трябва да броя и да съм точна.
— Боже милостиви! — възкликна шокирана Клара и вече не посмя да настоява, че виконт Сивърн никога не би направил подобно нещо. Този човек наистина имаше склонност да забравя всичко, когато беше потънал мислено в някой проблем. През последния месец беше идвал два пъти в Барингтън и първия път си забрави палтото, а втория — шапката. Един слуга трябваше да му ги занесе. Люсиен се смя на изненадата на Клара и я увери, че на Улф такива неща му се случват непрекъснато.
— О, скъпа! — каза изведнъж Бела и погледна към другия край на залата, където един господин предизвикваше обичайната доза внимание. — О, не, насам ли идва? О, божичко — и тя се залови да си оправя нервно очилата.
Клара проследи паническия поглед на приятелката си и откри лорд Кърлейн, наведен над ръката на една млада дама. Когато отново се изправи, той погледна към тях, улови погледа на Клара, усмихна се и кимна, преди да премести недвусмислено погледа си съм към Бела.
— Боя се, че е той.
— Скъпа, какво да правя? — Бела вдигна ръце към косата си, после приглади роклята си. — Бих искала Улф да е тук.
Клара наблюдаваше как Кърлейн си проправя път към тях.
— Знаеш ли какво, Бела? — каза тя. — Мисля, че той е най-привлекателният мъж, когото съм срещала някога. Питам се дали в Америка всички мъже изглеждат толкова добре.
Той беше висок, мускулест мъж с гъста лъскава коса с цвят на тъмен мед. Имаше и най-хубавите зелени очи, които някога бе виждала, приличаха на тъмни смарагди. Чертите на лицето му бяха съвършени, мъжествени, характерни и аристократични. Беше тъкмо този тип мъже, за който младите момичета мечтаят в сънищата си, беше от мъжете, на които възлагат ролята на герой, на дръзновен пират, привлекателен нехранимайко, пладнешки разбойник или на всичко това в едно.
— Наистина ли мислиш така? — попита неуверено Бела. — Аз пък винаги съм смятала, че Джак, че лорд Рексли е най-хубавият мъж, когото познавам. Трябва да признаеш, че наистина изглежда добре.
— Джак? Толкова е хубав, че кара жените да припадат. Само че лорд Кърлейн е толкова красив, че заради него жените си губят, за съжаление, ума.
— Да — потвърди Бела — така въздейства и на мен. Защо не ме остави на мира? Сигурна съм, че го прави само за да ядосва Улф и това е ужасно несимпатично.
— Скъпа, той не го прави, за да ядосва Улф — поклати глава Клара. — Боя се, че е нещо много по-лошо.
Бела я погледна въпросително, но не й остана време да попита Клара какво иска да каже. Лорд Кърлейн беше стигнал до тях.
— Лейди Клара — поздрави я усмихнато той и вдигна ръката й за бърза целувка. — Колко се радвам да ви видя отново. Вас и госпожица Хоуел. — Той хвана ръката на Бела и здраво я стисна. — Изглеждате… просто фантастично. — Гласът му прозвуча като съблазнителен шепот. — Мисля, че бихте започнали с един валс. Ще ми окажете ли честта, милейди?
Той издърпа веднага Бела от стола й, без да й даде възможност да отклони поканата му. Покорна, както всички жени, на магията на лорда, Бела го последва, без да възрази, към балната зала.
Това означава неизбежни проблеми, каза си Клара, когато Кърлейн прегърна Бела през кръста, толкова плътно, колкото беше все пак допустимо и я привлече силно към себе си. Тя беше флиртувала вече с повече мъже, отколкото можеше да преброи и знаеше да прави разлика между онези, които имат сериозни намерения и онези, които само се преструват, че имат. Интересът на лорд Кърлейн към госпожица Кристабела Хоуел беше несъмнено сериозен. Щом я погледнеше, ставаше ясно, че има чувства към нея. Въпросът беше само какви по-точно. Начинът, по който я държеше, издаваше желание, начинът, по който я гледаше — висока оценка — и това беше разбираемо. Бела беше не само чудно хубава млада жена, съвършеният образец на златокоса, синеока красавица, тя имаше и тяло, което караше всички други жени да скърцат със зъби от завист. Но в начина, по който лорд Кърлейн ухажваше Бела, имаше още нещо, нещо, което Клара не можеше точно да определи. Той създаваше впечатлението, че съжалява това момиче и упреква лорд Сивърн за начина, по който се държи с нея той сякаш искаше да внесе ред във всичко това. Клара не беше сигурна, че тълкува вярно положението, но разбираше, че то е изворът на проблемите.