Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Ето, че проблемът стана и твой.
Отдръпна се от него. Беше лесно, защото вече не я докосваше.
— Малъри…
— Не искам да чувам, че е твърде рано, твърде бързо и че не желаеш да се обвързваш. Не съм глупава. Очевидно е. Не бих изпаднала в това положение, ако още в самото начало бе приел отговор „не“.
— Почакай. — В изражението и гласа му се долови паника. — Потърпи една секунда.
— Секунда. — Ужасът бързо надделяваше над болката и гнева. — Ще изтърпя седмица, месец или до края на живота си. Само не се мяркай пред очите ми.
Излетя от офиса. Все още разтърсен, Флин не дръзна да хукне след нея.
Влюбена в него? Не бе искал да се влюбва в него. Бе очаквал да му позволи да я примами в леглото си, но да бъде разумна и нещата да не стават сериозни. Смяташе я за внимателна и практична жена, която не би допуснала той да се влюби в нея.
Бе приел това, а сега тя объркваше плана. При провала на годежа с Лили тържествено си бе обещал няколко неща. Първото от тях бе да не изпада отново в същото положение — да бъде уязвим и зависим от нечии желалия и капризи.
Животът му съвсем не се развиваше според неговите очаквания. Жените — майка му, Лили — бяха променили посоката. Но въпреки всичко харесваше начина, по който живееше сега.
— Жени. — Обзет от гняв към тях, Флин се отпусна на стола зад бюрото си. — Не можеш да ги разбереш.
— Мъже. Винаги искат да бъде тяхната воля.
Дейна повдигна чашата си с вино към Малъри.
— Пей, сестричке.
Няколко часа след като си бе тръгнала от офиса на Флин, Малъри лекуваше наранената си гордост с „Пино Триджо“, женска компания и козметични процедури в собствения си дом.
Имаше много неща за обсъждане, но тя не бе в състояние да мисли за картини, ключове и съдби, докато не обуздае злобата си.
— Не ми пука, че е твой брат. Той е мъж.
— Така е. — Дейна с тъга се загледа във виното си. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но е така. Вземи си още чипс.
— Благодаря. — С пригладени назад коси и лице, намазано със зеленикава хума за омекотяване на кожата, Малъри отпиваше и хрупаше. Погледна парчетата фолио, които Зоуи слагаше на главата на Дейна. — Може би и аз трябва да си направя светли кичури.
— Няма нужда — каза й Зоуи, докато работеше върху поредния участък от косите на Дейна. — Трябва само да оформим прическата ти.
— Оформянето се прави с ножици.
— Дори няма да се забелязва, че съм скъсила косата ти. Само ще изглеждаш и ще се чувстваш по-добре.
— Почакай да пийна още малко и да видя как ще изглежда Дейна, когато я подкастриш.
— Не използвай думата „подкастряне“ във връзка с косата ми — предупреди я Дейна. — Ще ни кажеш ли за какво се скарахте с Флин?
Малъри гневно подсмръкна.
— Иска само секс. Типично.
— Негодник. — Дейна посегна към купата с чипс. — Всъщност сексът доста ми липсва.
— И на мен. — Зоуи нави още една ивица фолио. — Не само самият секс, а играта преди него. Вълнението, очакването, а после докосването, изучаването и усещането, сякаш летиш. Липсва ми всичко това.
— Чувствам нужда да пийна още. — Малъри грабна бутилката. — Не съм го правила от четири месеца.
— Бия те. — Дейна вдигна ръка. — Седем и половина.
— Мръсници — засмя се Зоуи. — Бихте ли издържали година и половина?
— Не, благодаря. — Дейна доля своята чаша и тази на Зоуи. — Не желая да се самоизтезавам с година и половина въздържание.
— Не е толкова трудно, ако непрекъснато си в движение. Не ти остава време да мислиш за секс. — Зоуи потупа Дейна по рамото. — Почини си, докато отмия маската на Малъри.
— Прави каквото искаш, стига да изглеждам ослепително. Искам Флин да страда, когато ме види отново.
— Гарантирано.
— Много мило от твоя страна, че правиш това за нас.
— Харесва ми. Упражнявам се.
— Не казвай, че се упражняваш, когато цялата ми коса във фолио — промърмори Дейна с пълна уста.
— Ще стане страхотно — увери я Зоуи. — Искам салонът ми да предлага всички фризьорски и козметични услуги. Държа да мога да извършвам всяка от процедурите сама. Днес разгледах чудесна сграда. — Лицето й издаде тъга, докато почистваше кожата на Малъри. — Твърде голяма е за мен, но просто е страхотна. Два етажа и широка мансарда. Точно на границата между търговската жилищната зона на Оук Лийф Драйв. Има закрита веранда и дори градина, в която могат да се сложат маси и ейки. Високи тавани и чамов паркет, който се нуждае от циклене. Всички помещения на първия етаж са свързани и това създава приятно усещане за простор и уют.
— Не знаех, че търсиш цяла къща — каза Малъри.
— Просто я разгледах. Това е първата сграда, която ме впечатли. Знаете ли какво?