Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Поизправяйки се на колене, Роланд откри огън, правейки бързи махови движения с дясната си длан по петлето на револвера, който бе стиснал в лявата си ръка, прицелвайки се първо в момчетата с автоматите. Той владееше до съвършенство този типично каубойски маниер, позволяващ му да стреля с изключителна бързина, която обаче ни най-малко не беше за сметка на ефективността. Един от хората на Балазар се строполи върху бялата осева линия, а от разкъсаното му гърло кръвта заклокочи като горещ минерален извор. Втори се изтърколи на банкета с грозна дупка, която зейна точно между очите му.
В следващия момент и Еди вече бе застанал до своя другар, също на колене, и започна да стреля, използвайки същия похват. Пропусна най-малко две от мишените си, което не беше кой знае колко изненадващо, като се имаше предвид състоянието му, ала после трима от враговете им се стовариха на прашния асфалт — двамата простреляни на място, а третият — пищящ неистово: „Уцели ме! Олеле, Джак, помогни ми, копелетата ме улучиха, улучиха ме в корема!“
Някой сграбчи Роланд за рамото, изглежда, без да осъзнава що за своеволие си позволяваше спрямо един стрелец, при това зает със сеене на смърт.
— Господине, какво, по дяволите, става…
Синеокият мъж му хвърли бърз поглед и видя човечец на четирийсетина години с вратовръзка и с престилка на касапин. „Продавачът, това е продавачът, навярно същият, който е упътил отец Калахан до пощенската служба“ — мина му през ума, след което Роланд безцеремонно изблъска мъжа към вътрешността на магазина. Само секунда по-късно от лявата страна на черепа на мъжа шурна кръв. Раната не беше сериозна, прецени Стрелеца — куршумът само го беше одраскал. Виж, ако Роланд не го бе изтласкал обаче…
Еди презареди револвера си. Неговият дин направи същото, бавейки се малко по-дълго заради липсващите пръсти на дясната си ръка. Междувременно двама от оцелелите опустошители се бяха прикрили зад една от таратайките от отсамната страна на шосето. Бяха прекалено близо. Това никак не беше добре. До слуха на синеокия мъж достигна ръмженето на приближаваща се машина. Той погледна назад към мъжа, който бе достатъчно съобразителен да легне веднага на пода, когато Роланд беше извикал, поради което бе избягнал участта на двете жени.
— Ти! — извика му синът на Стивън Дисчейн. — Имаш ли оръжие?
Човекът с бархетната риза поклати глава. Очите му бяха кристално сини. В тях се четеше страх, прецени Стрелеца, ала не и паника. Пред него, седнал на пода с широко разкрачени крака, продавачът се взираше с недоумение и ужас в капките кръв, които разцъфваха по бялата му престилка.
— Имаш ли оръжие, продавачо? — обърна се към него Роланд.
Преди човекът да му отговори — ако изобщо бе способен на това в момента — Еди сграбчи рамото на другаря си.
— Щурмът на леката кавалерия — каза той. Думите му прозвучаха завалено — щуума на уеката кавауеуия — ала Роланд едва ли би разбрал значението им, дори и да ги беше чул ясно. Това, което имаше значение, бе, че Еди бе видял още шестима души да пресичат бързо селския път. Този път се движеха разпръснато и на зиг-заг, за да представляват по-трудни мишени.
— Vai, Vai, Vai — излая Андолини някъде зад тях, размахвайки ръце.
— Исусе, та това е Трикс Постино — възкликна Еди. Трикс отново бе помъкнал някакво огромно оръжие, макар че младият стрелец не можеше да прецени дали това е модифицираният му скорострелен автомат М-16, наричан от собственика си, „Чудото на Рамбо“ или не. Във всеки случай Трикс имаше същия късмет, какъвто бе извадил в „Наклонената кула“ — Еди натисна спусъка и бандитът се строполи върху един от мъжете, които лежаха по очи на пътя, продължавайки да гърми по магазина с автомата си, докато умираше. Това се дължеше не толкова на някакъв изблик на свръхестествен героизъм, колкото на предсмъртния гърч, обхванал показалеца му, плод на последните импулси на гаснещото му съзнание. Еди и Роланд обаче трябваше отново да се снишат на пода, което даде възможност на петимата други бандити да достигнат до прикритието на старите коли от отсамната страна на пътя — и да влязат вътре в тях, помисли си Стрелеца. Станеше ли това, магазинът щеше да се превърне в същинско стрелбище, докато същевременно опасността, на която щяха да са изложени хората на Балазар, щеше да е минимална.