Подозренията убиват

— Веднъж като дете, когато гостувах при родителите на мой приятел. Опитвал съм и в Карибско море, но наскоро не ми се е случвало често.

— Ще бъде чудесно, Стоун — измърка тя и се обърна с гръб към него, за да закопчае ципа на роклята й. — От три години не съм си ходила вкъщи, а толкова обичам Хемпшир. Морето ме кара да се чувствам на върха на щастието.

— И аз чакам с нетърпение да го зърна.

— Как изглеждам? — Сара се завъртя и се огледа критично.

— Невероятно си красива — отвърна Стоун. — И роклята ти е чудесна.

— И вие, сър, изглеждате като принц — усмихна се тя и оправи папийонката му. — Знаеш ли, че те виждам за първи път с фрак?

— Преди да заминеш за Италия аз нямах фрак.

— Трябва винаги да се обличаш така, ставаш още похубав.

Стоун я хвана подръка и я поведе надолу по стълбите.

— Тази вечер няма да карам аз.

— Да не си наел шофьор?

— Нещо подобно. Помолих един бивш полицай, Боб Бърман, който от време на време ми помага с разследвания.

— Предполагам, че ще е въоръжен — каза тя с леко отвращение.

— Така трябва, според мен.

— И какви други мерки си взел?

— Андерсън и Кели ще бъдат в кола на улицата. Боб ще пази задния вход, откъдето ние ще влезем в галерията, а Дино ще ни придружава вътре.

— Всичко това ми се струва излишно, Стоун.

— След тази вечер няма да ти се налага да мислиш повече за това.

— Добре.

Слязоха в гаража, където Стоун запозна Сара с Боб Бърмън — нисък здравеняк на около четиридесет години. Качиха се в колата, Боб седна зад волана и подкара на заден ход, за да я изкара от гаража.

— Тръгваме нарочно доста по-рано, Боб, карай по обиколни пътища, за да се убедят полицаите зад нас, че никой не ни следи.

— Добре, Стоун — кимна Боб. — Ти да не си събираш багажа?

— А, не — отвърна Стоун.

— Ти си знаеш.

После дълго се въртяха из улиците, напредвайки малко по малко към центъра и едва след половин час пристигнаха точно навреме при задния вход на галерията.

Бърмън слезе и се разходи наляво-надясно по пресечката. После се върна и отвори вратата на колата.

— Изглежда чисто — каза на Стоун.

Стоун бързо преведе Сара през тротоара до входа. Там Едгар Бергман държеше вратата отворена. Бърмън премести един знак от запазеното място, паркира там колата и застана на входа.

— Да се е случило нещо необичайно днес? — попита Стоун.

Бергман поклати отрицателно с глава.

— Нищо, освен че след статията в „Таймс“ ни затрупаха с нови потвърждения за присъствие.

— Всичките ли ги познавате?

— Повечето са от хора, на които сме изпратили покани, има и неколцина дилъри. Мисля, че ще дойдат и около дузина непознати, на които дори не съм чувал имената.

— Ще ви помоля да им отделите специално внимание, когато пристигнат.

— Ще уведомя администраторката ни — прие Бергман.