Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Дьо Казевил не допусна споменът за Гунила да го развълнува. Сега трябваше да мисли за друго. Направи няколко крачки към Гундрам, без да го изпуска от очи. Ръцете му бяха скръстени на гърба. Гундрам не можеше да се начуди на наглостта му. Всеки друг щеше да се отдръпне уплашено или да посегне към оръжието. Този мъж обаче бе скръстил ръце на гърба си! При нападение нямаше да може да се защити. Значи беше сигурен, че Гундрам няма да го нападне. Откъде беше тази сигурност?
Гундрам бе обзет от неприятно чувство. Този чужденец сякаш виждаше какво става зад челото му, четеше мислите му. Дали можеше да надникне в душата му?
— Вашият пазач на затвора е бил пронизан с кама — обясни Дьо Казевил. Гласът му остана все така спокоен и отмерен. — Естествено не са го направили двете жени. Намерих го отвън на сламеника му. Значи някой е освободил жените. Някой, който е бил и друг път в този замък и го познава добре. Защото никой не може да мине през затворената порта, през спуснатата решетка или през стената. Вероятно има тунел под замъка.
— Какъв тунел? Няма тунел!
— Вие отдавна не живеете в този замък, Гундрам, прав ли съм? — Очите на Дьо Казевил блеснаха подигравателно. — Това е замъкът на Мартин от Трейтнар.
— Беше — поправи го Гундрам. — Князът ми го обеща като ленно владение.
— Да, знам. Това стана преди две години. Когато обявихте Мартин за убиец.
— Съвсем правилно. Той уби императора!
Дьо Казевил му хвърли презрителен поглед и Гундрам се почувства още по-неловко.
— Вие знаете не по-зле от мен, че той не е убил императора. Никой не го е убил.
— Очевидно знаете твърде много — отбеляза хладно Гундрам. — Кой сте вие и какво искате?
Дьо Казевил застана плътно пред него и го погледна пронизващо.
— Не ми е приятно, когато ми задават прекалено много въпроси — изрече той с леден глас. — Въпреки това ще помогна на тромавите ви мисли да потекат в правилната посока. Този замък принадлежи на Мартин от Трейтнар. Той беше лишен от правата си и жадува за отмъщение. Иска да си възвърне ленното владение, иска да бъде реабилитиран. Така би постъпил всеки рицар на негово място. Не може да завземе замъка с пристъп, защото знае, че е добре подсигурен. Обаче го познава добре, познава всичките му тайни кътчета, входове и изходи. Няколко от хората му проникват в замъка, но като виждат, че тук има много войници, се оттеглят, като отвличат онова, което е най-важно за вас — вашата заложница. Мартин може да използва Изабела по същия начин, както възнамерявахте вие, и да принуди княза да го реабилитира.
Гундрам погледна непознатия със смес от учудване и недоверие. Когато мълчанието се проточи, Дьо Казевил повтори търпеливо, сякаш имаше пред себе си тъп ученик:
— На кого беше този замък? На Мартин! Кой иска да си го възвърне? Мартин! Кой познава замъка най-добре? Мартин! Кой има полза от Изабела като заложница? Мартин! Трябва само да намерите Мартин и ще намерите и Изабела!
— Знаете ли случайно къде се намира в момента Мартин? — попита подигравателно Гундрам, който бързо си беше възвърнал дар слово. След като чужденецът му бе доказал превъзходството си, той се чувстваше уязвен и искаше да се реваншира. Това не беше противник с меч и мускули. Този мъж използваше преди всичко острия си ум. За първи път в живота си Гундрам изпита страх.
— Като си помисля, май наистина видях едно непознато момче. Русо, хубавичко, със странно произношение… като англичанин. Каза, че бил помощник на пазача. — На челото му избиха ситни капчици пот.
— Проумяхте ли най-сетне, че съм прав? Мартин ще изпрати ултиматум на княза. Трябва да пресрещнете пратеника му и готово.
Дьо Казевил се изсмя кратко и направи няколко обиколки по стаята.
— Изнервяте ме с това обикаляне! — изръмжа Гундрам.
Дьо Казевил спря и въздъхна дълбоко.
— Вие сте глупав християнин, иначе щяхте да забележите, че вървя наляво, срещу хода на слънцето.
— И какво от това? — не разбра Гундрам.
Дьо Казевил се ухили още по-широко.
— Всички изповядващи старата вяра знаят, че по този начин можеш да обсебиш друг човек. А старите богове са още живи, все едно вярвате ли го или не! — Той се обърна рязко и излезе от залата. Гундрам бързо се прекръсти. Този човек беше дявол в човешки образ! В следващия миг се втурна да го догони.
— Почакайте! — Дьо Казевил забави крачка и погледна небрежно през рамо. — Защо ми разказахте всичко това? Защо ми помогнахте?
— Не го правя за вас — отговори тихо непознатият. — Но ми напомняте за един човек, който ми беше… много близък.