Дете на порока

— Утре ще кажа на Деймиън.

— Не бива — прошепна Сирина, защото все още се колебаеше.

— Не ми казвай, че губиш кураж, скъпа. Не бих го очаквал от дама, която се промъква на чужд кораб в разразила се буря.

— Нямах друг избор.

— Какъв късметлия се оказах — констатира той.

Преди още да бяха пристигнали в хотела, Бо вече беше убедил Сирина да отхвърли всичките си колебания и да му позволи да я закриля от злите езици. Това на практика означаваше, че приема ролята на кавалер, когато се съгласи да я успокоява, но тази мисъл не му дойде наум. Не беше от хората, които размишляват прекалено много и никога не поставяше под въпрос желанията си.

А те бяха съсредоточени върху нещо ново още в мига, в който остана сам със Сирина в апартамента. Макар че внимателно й свали роклята, на която тя много държеше, като безпрецедентно я постави на стол, веднага след това се насочи към по-увлекателни занимания.

Според очакванията той беше много страстен в горещите часове на нощта — пламтеше, убеждаваше, настояваше и искаше — нежен, закачлив, щедър, докато най-накрая, когато слънцето вече напичаше през дръпнатите пердета, Сирина се засмя, останала без дъх:

— Достатъчно… достатъчно… ти несъмнено си най-великият… най-добрият… скъпи.

Беше се подпрял на лакти, страстно надвесен над нея, тъмната му коса падаше на влажни къдрици по челото. Той също се усмихваше:

— Радвам се, че ме одобряваш.

— Одобрявам не е точната дума — прошепна тя задъхано, обвила с ръце врата му. — Направо си представям рая с ангелски химни и божествена музика.

— Или това легло с топлото ти тяло до моето — нежно допълни той.

— Нещо още по-хубаво — прошепна тя, но изведнъж изпита страх. Щастието й беше непомрачено, времето с него направо летеше…

— Тази вечер възнамерявам да те заведа да потанцуваме — промълви той.

— Заведи ме, където пожелаеш — измърка тя.

— Виждала ли си островите на подправките? — тонът му беше закачлив.

— Само два пъти — отвърна тя шеговито, — но ме заведи отново. Липсват ми залезите.

На него изведнъж му се прииска да я заведе там — не само на шега, но наистина. Сърцето му се разтапяше при мисълта да остане сам със Сирина на тропически остров.

— Ще започнем малко прозаично с танци в английското посолство, а това ме навежда на мисълта… — Той леко я целуна, после се отдръпна, стана от леглото и посегна към панталона си.

— Какво правиш? Остани с мен.

— Веднага се връщам. — Той бързо си нахлузи бричовете и сръчно ги закопча. — Какво искаш за закуска?

— Нямам претенции, всичко… — Беше доста огладняла от часовете, които бяха прекарали в леглото, но в момента й се струваше непосилно трудно да събере нужната енергия, за да се нахрани. — Ти избери нещо — прошепна тя, че полузаспала.

Преди Бо да приключи с обличането, Сирина се предаде на съня…

Той нежно я зави, после заключи вратата след себе си, да не я безпокоят, и тръгна по задачи. Най-напред събуди собственика на магазинчето, чийто адрес беше получил от управителя на хотела, като чука на входната врата, докато обърканият човек не се появи. Когато слезе от спалнята и отвори, собственикът носеше останките от закуската си. С жест Бо го подкани да продължи да се храни, после влезе в магазина и започна да си избира най-различни бои, взе няколко четки, както и още някои неща, предназначението на които дори не знаеше. Докато Бо сложи всичките си покупки на тезгяха, брадатият старец вече беше приключил със закуската и му помогна да избере платно, статив, маслени бои, лак и палитри.