Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Линията отвори Патриша Мвете. Изгледа !Ксабу с нескрито подозрение, но обяснението на Рени я удовлетвори.
— Не задавайте на Соки твърде много въпроси — предупреди тя. — Уморен е — дълго боледува.
Самата тя беше облечена доста официално. Рени смътно помнеше, че работи в някаква финансова институция, и предположи, че току-що се връща от работа.
— Не искам с нищо да го разстройвам — отвърна Рени. — Но брат ми е в кома, Патриша, и никой не знае защо. Просто искам да разбера, каквото мога.
Загрижената скованост на жената се посмекчи.
— Знам, Ирене. Съжалявам. Ще го извикам.
Когато Соки се появи, Рени се изненада колко добре изглежда. Изобщо не беше отслабнал — беше си все така якичък — и се усмихна отривисто и приветливо.
— Здрасти, Рени.
— Здравей, Соки. Съжалявам — чух, че си бил болен.
Той сви рамене. Майка му, вече извън екрана, каза нещо, което Рени не можа да чуе.
— Добре съм. Как е Стивън?
Рени му разказа и доброто настроение на Соки се поизпари.
— Чух за това, но си мислех, че е нещо за кратко — като оня хлапак от училище, дето получи мозъчно сътресение.
— Ще умре ли?
Тя изтръпна от безпардонността на въпроса. Мина известно време, преди да отговори.
— Надявам се — не, но много се притеснявам за него. Не знаем какво не е наред. Затова поисках да ти задам няколко въпроса. Можеш ли да ми разкажеш за онова, което ти, Стивън и Еди сте вършили в мрежата?
Соки я погледна малко странно, учуден от въпроса, след което се впусна в дълго описание на различни позволени и полупозволени занимавки на хлапетата в мрежата, прекъсвано от време на време от неодобрителните забележки на временно невидимата му майка.
— Това, за което всъщност искам да узная, Соки, е за последния път, точно преди да се разболееш. Когато тримата влязохте във Вътрешния периметър.
Той я погледна озадачен.
— Вътрешният периметър?
— Знаеш за какво става дума.
— Естествено. Но никога не сме влизали там. Казах ти, че само сме опитвали.
— Да не би да твърдиш, че никога не сте влизали във Вътрешния периметър?
Изразът на младото му лице се ожесточи.
— Еди да не ти е казал, че сме влизали? Значи менти — адски менти!
Рени млъкна слисана.
— Соки, наложи се да вляза и да измъкна Еди и Стивън. Казаха, че си бил с тях. Бяха се притеснили за тебе, защото те бяха изгубили в мрежата…
Соки повиши тон.
— Те ментят!
Рени съвсем се обърка. Дали говореше така само защото майка му беше до него? Ако беше така, справяше се твърде убедително: изглеждаше искрено възмутен. Или Еди и Стивън я бяха излъгали, че Соки е с тях? Но защо?
Майка му влезе в екрана.
— Разстройвате го, Ирене. Защо наричате момчето ми лъжец?
— Не, Патриша, просто съм объркана. Ако не е бил с тях, защо е трябвало да лъжат? Изобщо не им се размина — Стивън и така загуби привилегиите си в мрежата — поклати глава тя. — Не знам какво става, Соки. Сигурен ли си, че не си спомняш нищо? Влизането във Вътрешния периметър, мястото, наречено „При господин Дж.“? Падането в нещо като врата? Сини светлини…?
— Никога не съм бил там! — наистина беше ядосан, ядосан и уплашен, но все пак като че ли не лъжеше. Няколко капки пот бяха избили по челото му. — Врати, сини светлини… Аз никога…!
— Достатъчно, Ирене! — обади се Патриша. — Стига!
Преди Рени да успее да отговори, Соки внезапно отметна глава назад и издаде странен гъргорещ звук. Краката му си изпружиха и цялото му тяло започна силно да се тресе. Майка му го сграбчи за ризата, ала не успя да го задържи, той се плъзна от стола и падна с трясък на пода. Втренчена в екрана като закована, Рени чу !Ксабу да се задъхва до нея.
— Върви по дяволите, Ирене Сулавейо! — изкрещя Патриша. — Той се оправяше! Ти му го причини! Никога повече да не си се обадила в тази къща!
Тя коленичи до сина си и прегърна тресящата се в конвулсии глава. На устните му се появи пяна.
— Край на връзката! — извика тя и екранът на Комуникатора потъмня.
Последното нещо, което видя Рени, бяха белналите се очи на Соки. Ирисите му се бяха извъртели под клепачите.
Опита се веднага да се свърже отново, въпреки гневните думи на Патриша, но линията в дома на лелята на Соки не приемаше външни обаждания.
— Това беше припадък! — пръстите й трепереха, докато щракаше самозапалването на цигарата. — Епилептичен припадък. Но той не е епилептик — по дяволите, !Ксабу, познавам това дете от години! Придружавала съм класа им по време на сума ти излети: винаги съобщават, ако някое от децата има сериозни здравословни проблеми — беснееше тя, без да знае защо. Беше и изплашена, но причините за това бяха пределно ясни. — Нещо се е случило с него през този ден — когато отидох да ги измъкна от Вътрешния периметър. След това се случи и със Стивън, но още по-зле. Господи, бих искала Патриша да отговори на въпросите ми!