Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Разбира се, засега беше абсолютно немислимо да споделя разсъжденията си със специалисти — медицински или юридически. От време на време по повод на ВР възникваха скандали в печата, особено в началото — както при всички нови технологии, — а и определено имаше случаи на посттравматичен стресов синдром при консуматори на изключително силни симулации, но никой от официално признатите прецеденти нямаше нищо общо с този на Стивън. А и въпреки собствената й не съвсем обяснима убеденост, че това се бе случило, докато е бил включен, нямаше никакво реално доказателство за връзката между използването на мрежата и случаите на кома. Със същия успех хиляди други фактори можеха — и щяха — да бъдат използвани за обяснение на случая.
Но още по-плашеща беше мисълта да се опита да установи истината в самата мрежа. Дори полицейски детектив с опита си и цялата сила на закона на негова страна би имал трудности да се оправи с маските и илюзиите, които консуматорите на мрежата създаваха за себе си, без да става дума за гарантираните им от ООН лични права.
„Ами аз? — помисли си тя. — Ако съм права и ако се захвана, ще бъда като Алиса, която се опитва да разкрие убийство в Страната на чудесата.“
Почукване по вратата на кабинета прекъсна мрачните й мисли. !Ксабу подаде глава.
— Рени? Заета ли си?
— Влизай. Тъкмо щях да ти изпратя съобщение. Наистина съм ти благодарна, че прекара толкова време с мен вчера. Чувствам се много неудобно, задето те отвлякох от дома ти и от науките ти.
!Ксабу изглеждаше малко смутен.
— Нали съм ти приятел. Приятелите си помагат един на друг. А и, трябва да ти призная, ситуацията е странна и интересна.
— Може би, но ти си имаш свой собствен живот. Не прекарваш ли вечерите обикновено в библиотеката?
Той се усмихна.
— Училището бе затворено.
— Разбира се — направи гримаса тя и измъкна цигара от сакото си. — Бомбената заплаха. Лошо е, когато зачестят толкова, че дори не си я спомням, освен ако някой не спомене за нея. И знаеш ли какво? Никой друг не го направи, само ти. Просто поредният ден в големия град.
Отново се почука. Една колежка на Рени, преподавателка по встъпително програмиране, беше дошла да вземе някаква книга. Не спря да бърбори през цялото време — разказваше някаква безкрайна история за някакъв умопомрачителен ресторант, където я завел приятелят й. Излезе, без да погледне или дори да забележи !Ксабу, сякаш той беше част от мебелировката. Рени се подразни от маниерите й, но малкият мъж изобщо не бе забелязал нищо.
— Мисли ли за това, което научи снощи? — попита той, когато останаха сами в кабинета. — Все още не съм съвсем сигурен какво предполагаш, че се е случило с брат ти. Как може нещо нереално да има такъв ефект? Особено след като екипировката му е била съвсем елементарна. Ако нещо го е заплашило, какво би му попречило да си свали шлема?
— Беше го свалил — или поне не бе с него, когато го намерих. А и не мога да ти отговоря. Бих искала да мога.
Трудността, а може би и безсилието й да открие отговора за болестта на Стивън в мрежата изведнъж я накара да се почувства ужасно отпаднала. Смачка цигарата и проследи струйката дим, която се изви към тавана.
— Всичко може да се окаже само халюцинации на безутешен роднина. Понякога хората си търсят причини — макар да няма никакви причини. Именно това ги кара да вярват в съзаклятия или религии — ако изобщо има някаква разлика. Светът е прекалено сложен и затова търсят прости обяснения.
Стори й се, че !Ксабу я погледна с известно несъгласие.
— Но нещата имат модели. По този въпрос и науката, и религията са единодушни. Така че остава почтената, но трудна задача да се опиташ да прецениш кои модели са реални и какво означават.
За момент го изгледа втренчено, изненадана за кой ли път от схватливостта му.
— Прав си, разбира се — съгласи се тя. — И така, предполагам, че мога да продължа да се взирам в този конкретен модел и да разбера означава ли нещо. Искаш ли да останеш, докато разговарям с другия приятел на Стивън?
— Ако няма да попреча.
— Няма причини. Ще кажа на майка му, че си приятел от политехниката.
— Надявам се да съм „приятел от политехниката“.
— Наистина си, но ми се ще да си помисли, че си преподавател. По-добре свали тази вратовръзка — приличаш на герой от стар филм.
!Ксабу малко се засегна. Гордееше се с официалната изрядност на костюма си — Рени не бе намерила сили да му каже, че е единственият мъж под шейсетте, когото е виждала да носи вратовръзка, — но той се подчини, след това придърпа един стол и седна до нея, изпънал гръб.