Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Чай — избъбри лорд Емсуърт още веднъж, изяснявайки докрай ситуацията, за да не остане нито следа съмнение. — Благодаря, скъпа — и той пое чашата, прибави мляко и захар, разбърка и отпи. — Ха така! — възкликна освежен. — Е, тук съм, Галахад.
— Никога не си казвал по-верни думи, Кларънс — съгласи се брат му. — Мога да го видя и с просто око. Доведе ли Хандсиър?
— Кой Хандсиър? А да, разбира се, Хандсиър. Бях забравил. Хандсиър е онзи, с когото говорих в коридора. Хандсиър, драга — обясни лорд Емсуърт на сестра си, — е художникът, който дойде да нарисува Императрицата.
— Същото ми каза и Галахад — процеди лейди Хърмион. Гласът й беше толкова далече от радостното въодушевление, че Гали се почувства принуден да даде обяснение.
— Хърмион е настроена анти-Хандсиърски. Тя вече си изработи едно от нейните абсурдни предубеждения към бедния момък.
— Нищо такова не съм направила — възрази лейди Хърмион. Нямам никакво мнение за мистър Хандсиър. Твърде възможно е да го намеря достатъчно почтен, макар че ти е приятел. Просто мисля, както впрочем винаги съм мислила, че е абсурдно да се харчат пари за портрет на тая свиня.
Лорд Емсуърт настръхна. Беше потресен не само от отношението, но и от наглостта любимката му да бъде наречена „тая свиня“. Това му се стори крайно неуважително.
— Императрицата е печелила в две последователни години сребърен медал за гойни прасета в Шропшърското изложение — напомни той хладно.
— Именно — съгласи се Гали. — Единствената знаменитост, която се е пръквала сред нас. Тя има далеч по-голямо право да бъде в семейната портретна галерия от половината от ония брадати парвенюта, които само я петнят.
Лейди Хърмион вирна брадичка. И тя като сестра си почиташе прадедите си с ревността на китаец и винаги се възмущаваше на неуважителното отношение към тях от страна на мъжката половина от семейството.
— Няма да обсъждаме сега това — каза тя, като приключи спора. — Надявам се, че не си забравил да купиш подарък за Вероника, Кларънс?
По навик лорд Емсуърт зяпна виновно. И тъкмо се канеше да заеме обичайната си за подобни моменти сърдита поза и да попита как, по дяволите, човек като него, с толкова задължения, може да помни за някакви си подаръци, когато се сети, че всъщност е свършил тази работа.
— Разбира се, че купих — отвърна той с достойнство. — Един прекрасен ръчен часовник. Тук е, в джоба ми.
Той го извади гордо, а заедно с него и още един пакет с етикета на „Аспиналс“ на Бонд стрийт, който го накара да зяпне озадачено.
— Сега пък какво ли, по дяволите, е това? — запита той. — А-а, да. Спомних си. Фреди ме помоли да взема нещо от магазина. Струва ми се, неговия подарък за Вероника. Къде е Фреди? — и лорд Емсуърт започна да примигва към мебелите, като че ли очакваше по-младият му син да се спотайва зад някой стол или диван.
— Видях го да кара като луд по алеята с оная негова кола преди около два часа — обади се Гали. — С него беше и младият Плимсол. Не знам накъде бяха тръгнали.
— Към Шрусбъри — поясни лейди Хърмион. — Типтън искаше да купи на Вероника подарък за рождения ден. Те се сгодиха, Кларънс.
— Ъ?
— Сгодиха се.
— А-а — лорд Емсуърт беше заинтригуван от един сандвич с краставичка. — Сандвичи, а? Сандвичи, сандвичи. Сандвичи — добави той, докато си взимаше един.
— Те се сгодиха — лейди Хърмион повиши тон.
— Кои?
— Вероника и скъпият Типтън.
— Кой е скъпият Типтън?
— „Скъпият Типтън“ — обясни Гали, — е галеното име на младия Плимсол. Така го нарича Хърмион.
— Плимсол? Плимсол? Плимсол? О, Плимсол? Спомням си го — каза лорд Емсуърт, доволен от бързия си ум. — Искаш да кажеш младежът с ония странни очила. Та какво за него?
— Опитвам се да ти кажа — каза търпеливо лейди Хърмион, — че той и Вероника се сгодиха.
— Виж ти! — по стреснатото лице на лорд Емсуърт се прокрадна тревога. — Не знаех, че тия сандвичи са с краставички. Мислех, че са с месо. Никога нямаше да го изям, ако знаех, че е с краставичка.
— О, Кларънс!
— Става ми зле на стомаха от краставички. Никога не ям.
— Е, за бога, Кларънс. Да можеше да проявиш поне малко интерес към племенницата си.
— Какво й е на нея?
— Те не искат да ти кажат, Кларънс — обади се Гали съчувствено. — Трябва да го знаеш. Вероника и младият Плимсол са сгодени.
— А-а — лорд Емсуърт вече беше напълно наясно по въпроса. — Е, това е добре. Нищо лошо. Харесвам го. Той разбира от свини.
— И Хърмион го харесва, защото е милионер. Значи, всички сме доволни.
Лейди Хърмион започна разгорещено да уверява, че обичта й към Типтън се дължала изцяло на това, че е очарователен, възпитан младеж и отдаден на Вероника; Гали я предизвикваше да признае, че поне частица от очарованието на Типтън произтича и от факта, че има пари да ги ринеш с лопата; а лорд Емсуърт повтаряше, че никога не би изял тоя сандвич с краставичка, защото от краставичките му ставало зле на стомаха, когато Фреди се появи на френския прозорец.