Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Изведнъж взрив във въздуха разтърси статуята пред тях. Ек на хиляда цимбали прониза въздуха и ги оглуши. Изригна светлина и Миранда видя нещо, макар и само за миг: очите на Макрос се отвориха и ги погледнаха.
Гмурнаха се в непрогледен мрак и последното, което тя чу, бе едно умолително:
— Не!
Умът на Пъг се пресегна и докосна нейния.
— Това е трудно. Ще се опитам да го последвам. Телата ни ще се появят там, където поискаме да бъдат, така че тръгни след мен, докато аз следвам Макрос.
— Знам как — отвърна тя и почувства отдалечаването му. Изведнъж мракът бе навсякъде и за миг Миранда изпита страх, защото нямаше опорна точка.
После отвори очи.
Беше премръзнала. Каменният под на помещението сякаш изсмукваше топлината от тялото й. Беше в кабинета на Пъг в Звезден пристан! Знаеше какво им бяха казали елфите — че телата им ще се появят там, където им потрябват, когато се завърнат от своето духовно пътуване, но все пак беше очаквала, че ще е в Елвандар. Сега се намираше на стотици мили оттам. Пъг лежеше в безсъзнание до нея. Тя нямаше представа откога са били лишени от надзора на Акайла и Татар, но й беше ясно, че Пъг е само на мигове от смъртта, ако не се съвземе. Опита се да направи заклинание за място — той можеше да изчезне всяка секунда и ако тя не подготвеше заклинанието, издирването му щеше да е трудно.
С усилие прочисти съзнанието си и тъкмо бе готова да изрече заклинанието, когато Пъг се надигна и седна. Вдиша болезнено, после още веднъж.
Тя спря заклинанието и попита:
— Какво стана?
Пъг примига и вдиша по-дълбоко.
— Не знам. Нишката, свързваща Макрос със Сариг, беше прекъсната и онази, която се сви, се върна към Мидкемия. Последвах половината на ума на Макрос и ето ни тук.
И двамата бяха премръзнали и вкочанени и отначало им беше трудно да се движат. Пъг покрачи малко из стаята, за да възстанови кръвообращението си.
— Това е вторият път, който правя това, и не беше по-приятно от първия.
— Къде е Макрос? — попита Миранда.
— Трябва да е някъде наблизо. Това е единственият възможен отговор.
Отиде до вратата на кабинета и я отвори, после забърза надолу по стъпалата на кулата. Бутна долната врата и почти се сблъска с един млад ученик.
— Учителю Пъг! — възкликна младежът и се ококори. Пъг и Миранда не му обърнаха внимание и тръгнаха към главния вход на Академията. Всички — и студенти, и учители — ги зяпаха и докато стигнат главния вход за Звезден пристан, отвсякъде се носеха викове:
— Пъг! Пъг!
— Усещам го! Той е близо — каза Пъг.
— Аз също — каза Миранда.
Излязоха навън и се огледаха. Пъг посочи.
— Там!
Край брега на езерото се беше струпала възбудена тълпа ученици и Пъг чу гласа на Накор.
— Отдръпнете се! — викаше той.
Във въздуха висеше един мъж и Пъг усети танцуващите около него енергии. Приличаше на просяк, само с една мръсна препаска на слабините, косата и брадата му също така бяха мръсни и сплъстени, но излъчваше сила. Въздухът около него искреше и той сякаш бе издигнат нагоре по нишката от енергия, която Пъг бе проследил от Небесния град.
Пъг и Миранда забързаха към събралите се ученици и Пъг викна:
— Отдръпнете се!
— Учителю Пъг! — извика някой и щом чуха името му, всички отстъпиха.
На самия бряг Накор и Шо Пи гледаха с напрегнато внимание висящия във въздуха мъж.
— Виждаш ли? — каза Накор, щом Пъг дойде при него. — Опитва се да се издигне, но онази, другата сила, онова нещо във въздуха, го връща тук, към водата.
Накор като че ли изобщо не беше изненадан от появата на Пъг.
— Случило се е нещо удивително — продължи Накор — и скоро ще разберем истината. — Погледна Пъг. — Или ти вече го знаеш?
Просякът цопна във водата и тя го заля до кръста. Пъг видя как нишката от енергия се намота от небето и накрая сякаш изчезна във водата около него. Мъжът плачеше. Пъг нагази във водата и коленичи до него.
— Макрос?
След малко мъжът го погледна и прошепна дрезгаво:
— Знаеш ли какво направи? Бях на ръба на божествеността. — Затвори очи за миг и хлип разтърси раменете му. После вдиша дълбоко. — Знанието, разбирането — то си отива, като вода, плискаща се от съд, твърде плитък, за да може да я задържи. — Посочи главата си и притвори очи, сякаш се опитваше да задържи някакъв образ. После продължи: — Все едно видях вселената в нейната цялост, но сякаш надничах през дупка в плет, и когато ти ме дръпна от плета, всяка секунда виждах все по-малко и по-малко… Само допреди мигове можех да ти кажа тайните на вселената! Но сега, колкото и да се опитвам да си спомня, понятията ми убягват и ми остава само съзнанието за това, което загубих! Години труд отидоха на вятъра.