Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Беше ни нужен — каза тихо Пъг.
— Времето ми тук бе изтекло! — настоя Макрос, стана и изгледа следовника си. Коленете му се огъваха. — Не беше в правото ти да ме връщаш. Следващата ми мисия е непонятна за теб.
— Очевидно — каза Миранда.
Макрос я погледна и очите му се присвиха.
— Миранда?
— Здравей, татенце — каза младата жена. — Как лети времето, нали?
Пъг ги гледаше изумено. Накор се засмя:
— „Татенце“, а?
Макрос Черния, легендарният чародей, въздъхна и каза:
— Трябва да поговорим. — Вдиша дълбоко и добави: — Мисля, че се посъвзех.
— Добре — каза Миранда. — Защото се каним да ти поднесем още една изненада.
Макрос я изгледа с подозрение.
— И каква е тя?
— Мама — отвърна Миранда. — Опитва се да унищожи света.
Дори Накор едва успя да прикрие изумлението си при тези думи.
— Трябва да пийна нещо — каза Макрос унило.
Миранда сбръчка носле.
— Първо трябва да се окъпеш.
Докато Макрос се къпеше, Миранда, Пъг и Накор седяха и го чакаха в кабинета на Пъг. Шо Пи обслужваше чародея, а Пъг отваряше бутилка много добро вино от Даркмоор.
— Трябва да споделиш с мен някои неща — каза Миранда.
Пъг погледна любимата си и отвърна:
— Май и двамата трябва да си споделим някои неща. „Татенце“?
Накор се ухили.
— Мисля, че това ме прави нещо като твой пастрок, само дето аз бях първият мъж на Йорна, а Макрос — вторият.
— Тя се наричаше Джаня, когато се родих — каза Миранда.
И като че ли без да забелязва радостта на дребосъка от всичко това, каза на Пъг с едва сдържан гняв.
— Онзи твой фокус в Небесния град, когато извади Макрос от съзнанието на Сариг…
— Какво? — възкликна Накор и се ококори. — Трябва да чуя това.
— И какво? — каза Пъг.
— Почувствах какво правеше.
— И?
— Силата, самият обхват от енергии, които използва… би могъл да унищожиш Изумрудената кралица и жалката й пантатийска сган толкова лесно, колкото да разровиш мравуняк! Защо тази война продължава толкова дълго, Пъг? Защо не си направил нищо, за да я спреш?
Пъг въздъхна.
— Защото, също като мравките, онези, които оцелеят, просто ще се пръснат и ще започнат отново. А има и нещо друго.
— Какво? — попита Миранда.
— Нещо, което не можем да обсъждаме тук, поне засега — каза от вратата Макрос. — Пъг, много е опасно.
Пъг посочи един празен стол и окъпаният вече чародей седна и взе чашата, която го чакаше.
Макрос бе облякъл чист халат, черен вместо обичайния си кафяв. Отпи от виното и каза:
— Чудесно е. Все пак в това да си жив има и някои предимства.
— Аз съм Накор — каза Накор.
Макрос присви очи, вгледа се за миг в лицето на Накор и възкликна:
— Исаланеца! Помня те. Ама как само ме измами на карти.
— Същият. — Разчувстван, почти със сълзи на очите, Накор призна: — Ти беше най-добрият ми противник. — Обърна се към Пъг. — Сгреших, когато казах, че Макрос едва ли ще си спомни за мен.
— Този мошеник направи нещо, на което само той е способен — каза Макрос. — Накара ме да помисля, че използва магия, така че докато издигам защита, той да може да подмени картите.
— Да подмени картите? — учуди се Пъг.
— Цялото тесте! — изсмя се Макрос.
— Просто го смених с белязано тесте — уточни скромно Накор.
— Ще престанете ли! — извика Миранда и плесна с ръка по масата. — Това не ви е среща на стари приятели. Това е…
— Какво? — попита Пъг.
— Не знам. Опитваме се да спасим света, а вие си говорите как сте играли на карти.
— Първо обаче искам да ви попитам за тези ваши отношения. Изглежда, че всички сте свързани, а аз нищо не знам за това.
— Всички сме свързани — каза Макрос.
Пъг изведнъж се притесни.
— Само не ми казвай, че съм твой незаконен син. — Погледна Миранда и видя, че и на нейното лице се е изписала тревога.
— Успокой се — каза Макрос. — Не си й брат. — Въздъхна. — Но когато казах, че ми беше като роден син, го казах най-сериозно. — Отпи пак от виното и промълви замислено. — Когато се роди, аз почувствах бъдещото величие в теб, момко. Ти беше синът на една девица в Крудий и на странстващ войник. Но както долавят силата в децата и ги обучават в Конгрегацията, така и аз видях величието в теб, навярно повече от всеки друг жив чародей на този свят.
— И какво направи? — попита Накор.
— Отключих този магизъм. Иначе как Пъг да стигне до по-висшата магика?