Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Накор се изкикоти.

— Чудесно!

— Когато почнах да откривам истината, разбрах, че сме замесени в по-важни неща от служенето на една или друга държава.

— Така е — каза Пъг. — Трябва да се справим с доста сложни проблеми и да вземем важни решения.

— И най-важното — вметна Накор. — Трябва да разберем кой стои зад всички тези неща.

— Третият играч — каза Миранда.

— Знам кой е той — промълви Макрос.

— Демонският крал ли? — попита Миранда.

— Не — каза Пъг и погледна Макрос. — Ако е това, което мисля аз, положението е такова, че може би дори не е безопасно да го обсъждаме.

— Определено не и тук — съгласи се Макрос. — Бихме могли обаче да се допитаме до някой познавач на древната мъдрост от ордена на Ишап.

— Което значи, че трябва да отидем в Сарт — каза Пъг.

Макрос се прозя.

— Добре. Но първо искам да подремна.

— Ела в моите покои — каза Накор. — Имам поне пет-шест спални.

— Не му позволявай да ти досажда с въпросите си цяла нощ — каза Пъг на Макрос.

Когато Накор и Макрос излязоха, Пъг се обърна към Миранда.

— Е, май най-после започваме да се доближаваме до сърцевината на нещата.

— Може би. Баща ми сам призна, че е лъжец, забрави ли?

— А ти?

— Никога не съм те лъгала.

— Но скри някои неща от мен.

— Ами ти? — отвърна тя с обвинителен тон. — Още не си ми казал защо просто не литнеш над морето и не потопиш флотата на кралицата. Видях какво направи. Направо не можах да повярвам каква сила контролираш.

— Мога да ти обясня това, но чак когато идем на някое безопасно място — каза Пъг.

— Безопасно от какво?

— Дотогава и това не мога да обясня.

Миранда поклати глава.

— Понякога ме дразниш, Пъг.

Пъг се засмя.

— Сигурно. Но и ти си имаш трески за дялане.

Тя го прегърна и каза:

— Ето една истина: обичам те.

— Аз също те обичам… И не мислех, че ще се чуя някога да го казвам на друга жена, откакто умря Катала.

— Крайно време е — промълви тя.

Пъг се поколеба.

— Ами Калис?

— И него обичам.

Усети напрежението у Пъг и добави:

— Но по различен начин. Той е много особен приятел. Има нужда от безкрайно много, а иска съвсем малко. Ако преживеем всичко това, мисля, че мога да му помогна да намери щастието си.

— Значи ли това, че избираш него?

Миранда леко се отдръпна, за да може да го погледне в очите.

— Не, глупчо. Означава, че мисля, че знам някои неща за него и от какво наистина се нуждае.

— Например?

— Нека най-напред всички да преживеем това, и ще ти кажа.

Той се усмихна и я целуна. Тя се притисна плътно до него и прошепна в ухото му:

— Може би.

Той я плесна отзад и тя се засмя.