Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Помълча, после продължи:

— Избягах от търговците на роби и се скрих в планините, но се изгубих. Примрял от глад, намерих един древен изоставен храм. Почти в несвяст рухнах върху олтара и се помолих на бога на това светилище да ме спаси, в замяна на което да му служа.

Макрос примига, сякаш се мъчеше да си спомни.

— Не помня какво точно се случи след това. Но мисля, че говорих на Сариг и или умрях и той ме взе преди стигна до палата на Лимс-Крагма, или ме завладя точно преди да издъхна; но от този момент вече бях създание на Сариг. Може би моята молитва е била първата, отправена към него след Войните на хаоса, макар че все някой трябва да е построил онова светилище. Може би някой ден ще го разбера. Но каквото и да е било, онази предсмъртна молитва ми отвори път, проводник ако щете, и от онзи рухнал храм аз вече престанах да бъда момче и станах човек на магиката. Знаех неща все едно че имах спомени за тях, но в същото време знаех, че не мога да имам спомени. Сариг бе част от мен и част от мен беше в Сариг.

— Нищо чудно, че имаше такова могъщество — каза Пъг.

— За да проумеете това, което се каня да ви кажа, трябва да изоставите всичките си суеверия и досегашни представи — каза Макрос. — Боговете са едновременно реалност и илюзия. Реални са с това, че съществуват и упражняват сила над този свят и самите нас. Илюзии са с това, че изобщо не са каквото си ги представяме ние.

Накор се изсмя хрипливо.

— Страхотно!

Път кимна.

Макрос продължи:

— В природата съществуват сили и ние взаимодействаме с тях. Докато мислим за тях, някои от тях се превръщат в онова, за което ги мислим.

— Чакай малко — каза Миранда. — Обърках се.

— Помисли за древните хора, сгушени в някоя пещера и съзерцаващи чудото на огъня. В студените нощи той е техният приятел и източник на живот. Те приписват личност на този огън и след време започват да го почитат. После това се развива в култ към Духа на огъня, което на свой ред се превръща в бога на огъня.

— Прандур — каза Пъг.

— Точно така — каза Макрос. — И когато започнат да го почитат достатъчно хора, енергията, която ние наричаме Прандур, започва да проявява някои черти, определени атрибути, които съответстват на очакванията на нейните поклонници.

Накор беше почти обезумял от радост.

— Човекът е създал боговете! — възкликна той.

— Може да се каже и така — каза Макрос. В очите му имаше дълбока болка. — В по-голямата част от живота си съм бил част от присъствието на Сариг на Мидкемия и другаде, очите и ушите му, и мислех, че съдбата ми е накрая да се слея с него, да облека мантията му и да върна магията в пълната й слава на Мидкемия. — Погледна Пъг и добави: — Ти беше един от успешните ми опити. Ти върна Висшата магия на Мидкемия.

— Всичко това е много интересно — каза Миранда, — но какво ще кажеш за майка?

Накор помръкна.

— Мисля, че Йорна е мъртва.

— Какво? Откъде знаеш? — възкликна Миранда.

— Когато я видях за последен път, усетих, че друго същество обитава тялото й и че онази, която знаехме като твоя майка, вече я няма. Мога само да предполагам, че е мъртва или че се е скрила някъде.