Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Беше се сражавал със сааурци и не хранеше никакви илюзии, че битката ще е лесна. На двестате негови бойци петдесет сааурци бяха предостатъчно. А и срещу него стояха стотина наемници, които всеки момент можеха да атакуват и да го поставят заклещен между две вражески части.
Притича до мястото, където бяха вързани конете им, и се метна на седлото. Извика на един от стоящите наблизо войници:
— Препусни на север. Джеймс от Висок замък е горе с хората си. Кажи му да дойде колкото може по-бързо.
Дори войникът да намереше ефрейтора от Висок замък и хората му и да тръгнеха веднага, можеше да се окаже твърде късно.
Тропотът на настъпващите сааурци вече бе като буря, готова да връхлети всеки момент. Ерик се огледа, търсейки трескаво някакво предимство. Средният ръст на един сааурец беше около девет стъпки, а конете им бяха огромни.
— Към гората! — извика Ерик. Сааурците се появиха с гръм и трясък. С шлемове, брони и метални ръкавици приличаха на най-лошия войнишки кошмар. Гущерските им лица бяха разкривени от гняв. Предвождаше ги сааурец, развял конска опашка — офицерски знак.
— Мрете, предатели! — изрева той, щом видя отстъпващите мъже на Ерик.
Битката се развихри. Ерик се запровира през дърветата — мъчеше се да прерязва сухожилията на огромните коне и да отбягва мощните удари на сааурците. От писъците наоколо, накъсани от люти проклятия, ставаше ясно, че останалите мъже също го разбират, по най-трудния начин.
После загуби представа за време и остави битката да потече сама. Знаеше, че като бе дал шанс на хората си да се спасят между дърветата, беше загубил всякаква надежда да я организира. По-далечни викове го накараха да повярва, че отрядът, който бе оставил в готовност за атака, се е включил в сражението.
Някакъв сааурец се понесе към него отзад и Ерик по-скоро почувства, отколкото чу приближаването му, и извърна коня си тъкмо навреме, за да предотврати сблъсъка. След като конникът-влечуго го подмина, той смуши коня си и подгони друг сааурец, препускащ в друга посока. Знаеше, че атаката на тези гигантски същества в тил е най-добрият възможен ход.
Въздухът засвистя от стрели и Ерик се помоли наум дано да идат от неговите лъкометци и да събарят сааурските конници от седлата, а не от противната страна и да убиват неговите хора. Настигна саауреца, когото гонеше, тъкмо когато той дръпна юздите да си поеме дъх. Ерик го прониза с меча си — заби го с все сила в ребрата му. Стъписаният сааурец изгледа удивено отгоре много по-дребния човек, след което се прекатури от седлото, почти изтръгвайки меча от ръцете на Ерик.
Яздеха през дърветата целия следобед в този лудешки танц на смъртта, в който и от двете страни загиваха повече от грешки, отколкото заради тактиката на противника. После прозвуча рог, Ерик се обърна и видя как през дърветата препускат нови ездачи. Очакваше да види подкрепления откъм север, но тези идваха от юг, доколкото можеше да прецени.
— Сега пък какво става? — изръмжа той.
И изведнъж видя Калис и неговите конници, които почнаха да стрелят по сааурците. Капитанът му посочи нещо зад него, но Ерик не можа да чуе какво му вика заради шума на битката.
После светът се взриви от болка и Ерик видя как земята се надига да го посрещне. Дъхът му излезе. Конят му изцвили и падна. Повече инстинктивно, отколкото съзнателно, Ерик успя да отскочи от рухващото животно. Швирналата от конския хълбок кръв оплиска гърдите му.
Калис препусна към него и сааурецът изви коня си да го срещне. Ерик с мъка успя да се изправи. Опипа главата си и разбра, че шлема му го няма. Погледна ръката си. Тя беше плувнала в кръв, но той не знаеше дали е от него, или от коня.
Учудването на саауреца, когото Ерик бе убил, изобщо не можеше да се сравни със смайването, изписано на лицето на този при първия удар, който Калис нанесе по щита му. Ерик беше сигурен, че нищо не би могло да подготви този конник за сблъсъка с толкова силен противник като Калис. Ударът направо го изхвърли от седлото.
После настъпи тишина. Ерик отвори очи и осъзна, че седи на земята, с гръб, опрян на едно дърво. Някой беше загърнал с куртка краката му и бе подложил под главата му навита риза.
Един познат глас каза:
— В главата изглеждаш отвратително.
Ерик вдигна очи и видя застаналия до него Калис.
— Бил съм и по-зле.
— Сигурен съм. Мечът перна шлема ти и тъпата ти дървена глава отзад, след което посече коня ти зад седлото. Голям късметлия си ти, фон Даркмоор. Още два пръста по-напред и щеше да те разцепи на две.
Главата на Ерик звънеше и пулсираше.
— Изобщо не мисля, че съм късметлия — промърмори той и отпи няколко глътки вода от меха, който му поднесоха. — Какво те доведе в това мрачно и самотно място?