Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Къде да търсим третия?
— Няма да го търсим, княз — отговори натрапеният му спътник. — Той сам ще ни намери!
Челеби грешеше. Качил коня си на една гемия, Хасан Али паша плуваше към Румели Хисар за метан и доклад при своя министър, генерал Нури паша.
— Ваше превъзходителство — щеше да каже моаджирът, който тепърва щеше да се намесва в живота на князете Авалови. — Фантомът на македонските планини се казва княз Марс Авалов, синът на Вангел Аваля от Янина. Три хиляди ятагана затри кучето му гяурско, с огън, с вода ги затри, в общ гроб ги струпа и потеря ми пусна… Хайдуците му ми дишаха във врата до Солун…
Да, Миро грешеше. Рано беше да очакват Хасан Али. Вместо него от юг се зададе първородният син на Белия дявол, княз Константин, следван от наемника на майка си Марин капитан.
— Позволи ми да те наричам Марс и да те смятам мой брат — започна Константин. Този разговор се състоя десетина дни след срещата им. Бяха запалили огньове на прага на Рилската пустиня, чеверметата се въртяха, по околните хълмове клечаха съгледвачите и сега, в припадащия здрач силуетите им се изрязваха на небето, като на онези виещи по луната вълци, които рисуваха върху креватните табли на молдовските спални. Лошан и Петро Дундар поеха на запад, но две трети от хората им останаха с Марс, обръщайки гръб на злощастната Битоля.
— Не! — Марс поклати глава, загледан в огъня. — Аз трябва да моля да бъда твой брат и да нося името ти!
Константин прегърна копелето.
— Имам страшна болка, Марс — изплака той. — Твоят племенник е в ръцете на ичогланите.
Сконфузен от внезапната ласка, Марс се изтръгна от ръцете му, помогна му да седне, отпусна се срещу него.
— Кажи ми всичко, което знаеш!
„Пред никого не мога да покажа истинския си лик!“ — Константин започна тъжната си реч, стараейки се да каже колкото се може повече от истината, но, по дяволите, има ли нещо по-абсурдно от нея? Дори мозъкът му да разкриваше фактите, устата ги обвиваше със слой от полуистина, лакираше ги и ги поднасяше омекнали и подсладени. Марс слушаше с очи в огъня. Лицето му не изразяваше нито съчувствието, което искаше да предизвика у новия си брат, нито яростта, която би изтръгнала Вангел от ръцете на рязаните. „Дали е в състояние да изпитва родова солидарност?“ — питаше се Константин и всячески се стараеше да му вдъхне част от обидите си, обиди върху дома и честта на Авалови, чиято съдба Марс по собствено желание бе решил да споделя. Нищо не личеше по лицето на незаконородения… Настана тишина. Македонците спяха край гаснещите клади, конете пръхтяха в сенките на дърветата, караулите бяха изчезнали във всепоглъщащата бездна на нощта.
— Къде е Филип? — попита синът на слугинята. В гласа му нямаше гняв, нито нещо му пречеше да произнесе на глас това име.
— Във Венеция… с онази блудница, жена ми. Намерили са подслон при другия предател, Менон Шкодер. Може би знаеш, но три пъти е предавал Белия дявол?
Марс се усмихна. За първи път някакво човешко настроение заживя на лицето му.
— Не — каза той. — Не знам.
Константин го видя да става, да смъква мечата си кожа от седлото и да изпъва сухата си снага край огъня.
— Марс?
— Кажи, Константине.
— Чакам решението ти, брат.
Незаконороденият мълча дълго.
— Утре тръгваме за Одрин. Ако е рекъл господ Вангел да бъде свободен, ти ще го отведеш на север, при княгиня София.
— А ти?
— Ще потърся Менон във Венеция.
— А Спидер?
Марс отново млъкна за дълго.
— Той е мой брат, дори да не го признава…
Седемнадесет дни по-късно, когато търсеха брод през Истър, срещу течението на реката се зададе млад свещеник, седнал на магаре като на стол. Никой не му обърна внимание, докато от гърдите му не се изтръгна вик.
— Ей, мъже, кой от вас е княз Марс Авалов? — свещеникът не дочака отговор. — Ако князът е сред вас, нека знае, че там — посочи на юг — на половин левга, в рибарските хижи го чакат брат му Филип с жена си и техния слуга Наум Белиот.
11
— Защо си тук, Спайдер? — попита Константин. Бяха разположили стан във върбалаците на Истър. Марс и наемниците вече три денонощия скитаха из Одрин или известният светец и чудотворец Юмер паша вече беше побил главите им по коловете пред градските порти. Завита в походна кожа, жената на брат му, Зоя, спеше, осветена от огъня. Покрай десния бряг на реката, притихнали в тягостно очакване, дремеха четиринадесетте хайдуци на Марс, готови при най-малката опасност да побегнат в кариер към родната си Битоля. Нищо не ставаше от тези мъже, освен орачи и пастири, разбира се, и Константин втори месец се питаше кога Марс ще проумее тази очевидна истина.