Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли си, че си видяла именно Мик?
— Мисля, че беше той. Ако хвърля още един поглед на снимката, ще съм сигурна. Но си спомням, че косата му беше тъмнокестенява, точно каквато бих искала да бъде моята. Тогава си помислих колко е глупаво да се пропилява такъв цвят за мъж, който изобщо няма да го цени толкова, колкото аз.
Сейнт Джеймс потропа с пръсти по бюрото и заразмишлява на глас:
— Сигурен съм, че ще успеем да намерим снимка на Мик. Ако не от къщичката, тогава от друго място. Баща му сигурно ще има някоя. — След това обмисли следващата логична стъпка. — Можеш ли да отидеш в Лондон и да поговориш с Тина, Дебора? Боже господи, какво си мисля пък аз? Не можеш да се изстреляш оттук по средата на уикенда.
— Разбира се, че мога. За утре е планирана вечеря, но след това няма нищо. Томи може да ме закара със самолета обратно в неделя сутринта. Или ще хвана влака.
— Трябва да разбереш само дали познава човека от снимката. Ако го познава, не й казвай, че е мъртъв. С Томи ще се погрижим за това. — Сейнт Джеймс сгъна книжата, пъхна ги в джоба на сакото си и продължи замислено: — Ако Мик е свързан сексуално с нея, тя би могла да ни каже нещо, което да хвърли светлина върху убийството му; нещо, което Мик да й е казал неволно. Мъжете стават отстъпчиви след полов акт. Чувстват се по-важни. Отпускат се. Стават по-честни. — Внезапно осъзна какво говори, спря се и смени темата, без да поглежда към Дебора: — Хелън може да дойде с теб. Аз пък ще поразпитам тук. Томи ще иска да вземе участие в това. Тогава значи ще дойдем при вас, кога… По дяволите! Снимките! Оставих лентата от къщичката в апарата ти. Ако успеем да я проявим, несъмнено ще… Страхувам се, че я използвах цялата.
Дебора се усмихна. Сейнт Джеймс знаеше защо. Започваше да говори точно като нея.
— Да ти я донеса, нали? В стаята ми е.
И излезе. Той отиде до прозореца на нишата и се загледа навън в тъмната градина. Храстите бяха само очертания. Пътеките представляваха убитосиви черти.
Сейнт Джеймс се замисли върху разпръснатите парчета от живота и смъртта на Мик Камбри, които се бяха появили тази нощ. Запита се как ли са свързани помежду си. Лейди Ашъртън беше казала, че Мик отсъства често. Работел над някаква статия в Лондон. Голяма статия. Саймън помисли върху това и върху възможните връзки, които можеше да има тази статия с Тина Когин.
Едното предположение бе, че е била любовница на Мик; жена, която той е издържал в Лондон за тайните си удоволствия. И все пак Дебора, която изобщо не беше глупава, бе заключила от пръв поглед, от един разговор, от срещата си с Мик, че Тина е проститутка. При това положение връзката със статията бе както логична, така и неизбежна. Защото Мик можеше да издържа жената в Лондон не за собствените си удоволствия, а заради защитата й като източник на статия, която имаше потенциала да предизвика огромни заглавия и да го постави в предните редици на журналистиката. Със сигурност нямаше да е за пръв път проститутка да бъде замесена в ужасно важни новини, нито пък заради такава жена да падат глави и кариери. И сега, когато Мик беше мъртъв, а стаята му претърсена — може би с надеждата да бъде открит адресът на Тина Когин в Лондон, — никоя комбинация от тези подробности не изглеждаше невероятна.
— Саймън!
Дебора се втурна в стаята. Сейнт Джеймс се извърна рязко от прозореца и я видя, че трепери и е увила здраво ръце около себе си, сякаш й бе студено.
— Какво има?
— Сидни. Някой е в стаята на Сидни. Чух мъжки глас. Чух я да плаче. Помислих си, че Джъстин може да…
Сейнт Джеймс не я дочака да довърши изречението, а излезе бързо от стаята и хукна по главния коридор към северозападното крило. С всяка крачка тревогата му нарастваше, гневът също. В ума му отново изникнаха всички образи от следобеда. Сидни във водата. Сидни на пясъка. Брук, който я беше възседнал, удряше я и разкъсваше дрехите й. Но сега нямаше скала, която да го разделя от Брук. Той благослови това обстоятелство.
Само годините опит със сестра му го накараха да се поспре пред вратата, а не да се втурне направо вътре. Когато Дебора дойде при него, той слушаше, опрял ухо до дървото. Чу вика на Сидни, гласа на Брук и стенанието на сестра си. „По дяволите“, помисли си той. След това хвана Дебора за ръката, отдръпна я от вратата и я поведе по дългия коридор, който водеше към нейната стая в южното крило на къщата.
— Саймън! — прошепна тя.
Той не отговори, докато не влязоха в стаята й и не затвориха вратата след себе си.
— Няма нищо. Не се тревожи.