Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Спенсър Хейстингс — каза тя на момичето с блестяща коса, приличащо на Паркър Поузи, което записваше участниците.
То намери Спенсър в списъка, усмихна се и й подаде една блестяща ламинирана табелка с името й.
— Вие сте на шеста маса — каза тя, като махна с ръка към голямата зала. Спенсър видя забързани сервитьорки, гигантски цветни украси и няколко възрастни, които сновяха наоколо, разговаряха и пиеха кафе.
— Щом се приготвят, ще ви повикаме — увери я момичето.
Мелиса и Иън разглеждаха мраморната статуетка до бара. Бащата на Спенсър беше излязъл на улицата и разговаряше с някого по мобилния си телефон. Майка и също говореше по телефона, полускрита зад една от кървавочервените завеси на ресторанта. Спенсър я чу да казва: „Значи резервацията е готова? Чудесно, тогава. Тя страшно ще го хареса.“
„Ще хареса какво?“ — искаше да попита Спенсър. Но се замисли дали пък майка й няма да поиска да го запази в тайна, докато не спечели.
Мелиса тръгна към тоалетната и Иън се настани на диванчето до Спенсър.
— Развълнувана ли си? — ухили се той. — Така и трябва да бъде. Това е голяма работа.
На Спенсър й се искаше поне веднъж Иън да мирише на гнили зеленчуци или на кучешки дъх — щеше да й бъде много по-лесно да запази спокойствие в присъствието му.
— Нали не си казал на Мелиса, че снощи беше в стаята ми? — прошепна тя.
Лицето на Иън придоби делово изражение.
— Разбира се, че не.
— И тя не е заподозряла нищо?
Иън си сложи тъмни авиаторски очила, които скриха очите му.
— Мелиса не е чак толкова страшна, да знаеш. Тя няма да те ухапе.
Спенсър млъкна. Напоследък й се струваше, че Мелиса не само щеше я ухапе, ами и ще я зарази с бяс.
— Просто нищо не споменавай — изръмжа тя.
— Спенсър Хейстингс? — извика момичето на бюрото. — Готови са да ви приемат.
Когато Спенсър се изправи, роднините й се събраха край нея като пчели на мед.
— Не забравяй за онзи път, когато изигра Елиза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“ с остри болки в стомаха — прошепна госпожа Хейстингс.
— Не забравяй да споменеш, че познавам Доналд Тръмп — добави баща й.
Спенсър се намръщи.
— Така ли?
Баща й кимна.
— Веднъж седяхме един до друг в „Чиприани“ и си разменихме визитните картички.
Спенсър скрито направи няколко дихателни упражнения от йога.
Шеста маса беше малка и скрита в едно отдалечено ъгълче на ресторанта. На нея вече седяха трима възрастни, които пиеха кафе и си похапнаха кроасани. Щом видяха Спенсър, те се изправиха.
— Добре дошла — каза един оплешивяващ мъж с бебешко лице. — Джефри Лав. Носител на „Златната орхидея“ от 1987-а година. Имам свое място на Нюйоркската стокова борса.
— Аманда Рийд. — Високата слаба жена се ръкува със Спенсър. — „Златна орхидея“ от 1984-та. Аз съм главен редактор на „Барънс“.
— Куентин Хюс — кимна й чернокожият мъж с великолепна риза на Търнбул и Асер. — 1990-та. Управителен директор на „Голдман Сакс“.
— Спенсър Хейстингс. — Спенсър се опита да седне колкото се може по-изискано.
— Вие сте момичето, което написа есето „Невидимата ръка“ — грейна Аманда Рийд, като отново седна на стола си.
— Много сме впечатлени от него — измърмори Куентин Хюз.
Спенсър сгъна и разгъна бялата си платнена салфетка. Естествено, че всички на масата ще работят в сферата на финансите. Щеше да е много хубаво, ако я бяха изправили пред някой специалист по история на изкуството или биолог, или режисьор на документални филми, някой, с когото ще може да разговаря на друга тема. Тя се опита да си представи членовете на комисията по бельо. Опита се да си ги представи като малки пудели, Руфъс и Беатриче, опънали крачета. След това си представи как им разказва цялата истина: че тя нищо не разбира от икономика, че всъщност я мрази, и че е откраднала есето на сестра си от страх да не развали отличния си успех.
В началото журито й зададе основните въпроси — за това къде е учила, с какво обича да се занимава, какъв опит има в ръководството и извънкласните мероприятия. Спенсър отговаряше бързо и леко, а интервюиращите се усмихваха, кимаха и записваха нещо в малките си кожени бележници. Тя им разказа за ролята си в „Буря“, за това, че е редактор на училищния годишник, как е организирала екологично пътуване до Коста Рика през втората година в гимназията. След няколко минути се облегна назад и си помисли: Добре върви. Даже много добре.