Познай кой се върна

— Доналд Тръмп?

Журито застина. След това Куентин започна да се смее, последван от Джефри и накрая Аманда. Те всички се заливаха в смях, затова Спенсър също се усмихна. Докато накрая Джефри не каза:

— Шегувахте се, нали?

Спенсър примигна.

— Разбира се, че се шегувах.

Членовете на комисията отново се разсмяха. Спенсър изпитваше огромното желание да пренареди кроасаните на масата в мъничка, спретната пирамидка. Тя затвори очи, опитвайки се да се съсредоточи, но пред очите й се появи образът на горящ самолет, който пада от небето.

— Що се отнася до вдъхновението… знам ли, толкова са много. Трудно е да определя само един — мърмори тя.

Членовете на комисията не изглеждаха особено впечатлени.

— След като завършите колежа, как си представяте идеалната първа работа? — попита Джефри.

Спенсър отговори, преди да помисли.

— Репортер във вестник „Ню Йорк Таймс“.

Членовете на комисията изглеждаха объркани.

— Репортер в икономическия отдел, нали? — уточни Аманда.

Спенсър примигна.

— Не знам. Може би.

Тя не се беше чувствала толкова непохватна и изнервена от… всъщност никога. В ръцете си държеше спретнатата купчинка със записките за интервюто. Съзнанието й бе изпразнено от съдържание, като чиста черна дъска. От десета маса се дочу звънлив смях. Спенсър погледна натам и видя брюнетката от да се усмихва, а нейните изпитващи да й се усмихват в отговор. Зад гърба им се намираха прозорците на ресторанта; отвън, на улицата, Спенсър видя едно момиче, което надничаше през тях. Беше… Мелиса. Тя просто си стоеше там и безизразно се взираше в нея.

И няма да се поколебае да го направи и с теб.

— И така… — Аманда добави още мляко към кафето си. — Според вас кое е най-голямото ви постижение в училище?

— Ами… — Спенсър погледна отново към прозореца, но Мелиса беше изчезнала. Тя си пое нервно дъх и се опита да се овладее. Ролексът на Куентин блещукаше на светлината на лампиона. Някой си беше сложил твърде много мускусен парфюм. Една сервитьорка наля още кафе на трета маса. Спенсър знаеше какъв е правилният отговор: участието в съревнованието за Купата по икономика и математика в девети клас. Летния стаж във филаделфийския клон на Джей Пи Морган. Само че това не бяха нейни постижения, а на Мелиса, която, всъщност, трябваше да спечели тази награда. Думите се завъртяха на върха на езика й, но внезапно тя изтърси нещо друго.

— Най-добрата ми приятелка изчезна в седми клас — избъбри Спенсър. — Алисън Дилорентис. Сигурно сте чували за нея. Години наред живях с въпроса какво й се е случило, къде е отишла. Този септември откриха тялото й. Била е убита. Според мен най-голямото ми постижение е, че успях да запазя разсъдъка си. Не знам как и другите успяха да го преживеят, как продължихме да ходим на училище, да си живеем живота, просто да продължим напред. Двете с нея може и да сме имали търкания, но тя означаваше всичко за мен.