Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Хей, Хана — чу се отново гласът. Звучеше й като…
— Али? — изграчи Хана.
— Точно така. — Али се наведе близо до лицето й. Краищата на косата й погъделичкаха бузите на Хана.
— Аз съм А. — прошепна тя.
— Какво? — извика Хана с широко отворени очи.
Али седна с изпънат гръбнак.
— Казах, че съм добре. — След това отвори вратата и се изгуби в нощта.
Зрението на Хана успя да се фокусира. Тя седеше на паркинга на Планетариума в Холмс. Вятърът развяваше един голям плакат с надпис ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ.
Хана скочи, запъхтяна. Намираше се в огромната си стая, завита с кашмиреното си одеяло. Дот спеше свит на кълбо в мъничкото си легълце марка „Тучи“. От дясната й страна се намираше нейният скрин, с множеството си чекмеджета, пълни с красиви, скъпи дрехи.
— Господи — каза тя на висок глас.
Звънецът на входната врата иззвъня. Хана изстена и се изправи, усещаше главата си така, сякаш бе натъпкана със слама. Какво беше сънувала току-що? Али? Големия взрив? А.?
Звънецът отново иззвъня. Дот се измъкна и започна да обикаля нетърпеливо пред затворената врата на спалнята й. Беше петък сутринта и когато Хана погледна към часовника на нощното й шкафче, тя осъзна, че вече минава десет сутринта. Майка й отдавна беше излязла, ако изобщо се бе прибрала предишната вечер. Хана беше заспала на дивана и Мона й помогна да се качи до спалнята си.
— Идвам — извика Хана, като навлече копринения си тъмносин халат, набързо върза косата си на конска опашка и се огледа в огледалото. Примигна няколко пъти. Шевовете на брадичката й все още си бяха там, черни и нащърбени. Напомняха й за мрежата на футболната врата.
Когато надникна през стъклото на входната врата, тя зърна Лукас на верандата. Пулсът й се ускори. Тя отново се погледна в огледалото, което висеше в коридора и приглади назад няколко паднали кичура коса. В огромния си копринен халат се чувстваше като дебела циркаджийка и се запита дали да не изтича обратно в спалнята си и да облече нещо по-нормално.
След това изведнъж се спря и се изсмя надменно. Какво правеше? Тя не може да харесва Лукас. Той беше… Лукас.
Хана сви рамене, въздъхна и отвори вратата.
— Здрасти — каза бавно, като се опитваше да звучи отегчено.
— Здрасти — отвърна й Лукас.
Те се гледаха дълго, сякаш векове. Хана бе сигурна, че Лукас чува тупкането на сърцето й. Искаше й се да може да го заглуши. Дот танцуваше около краката им, но Хана бе прекалено вцепенена, за да се наведе и да го прогони оттам.
— Да не съм избрал неподходящ момент? — внимателно попита Лукас.
— А, не — бързо каза Хана. — Влез.
Когато отстъпи, едва не се спъна в малката фигурка на Буда, която през последните десет години използваха да спира вратата. Хана размаха ръце, като се опитваше да запази равновесие и да не падне. Внезапно почувства силните ръце на Лукас да я обгръщат през кръста. Когато той й помогна да се изправи, двамата се спогледаха. Устните на Лукас се извиха в усмивка. Той се наведе към нея и устните му покриха нейните. Хана се разтопи в целувката. Дотътриха се до дивана и паднаха върху меките възглавници, като Лукас много внимаваше с гипса й. След няколко минути мляскане и сумтене Хана се отдръпна, опитвайки се да си поеме дъх. Тя леко изскимтя и скри лице в ръцете си.
— Извинявай. — Лукас се отдръпна назад. — Не трябваше ли да го правя?
Хана поклати глава. Не можеше да му признае, че последните два дни бяха изпълнени с фантазии това да се случи отново. Или че имаше странното усещане, че беше целувала Лукас и преди онази целувка в сряда — само че как би било възможно?
Тя свали ръце от лицето си.
— Не ми ли каза, че си в клуба по екстрасензорни възприятия в училище? — каза тихо тя, като си спомни какво й беше разказал Лукас по време на разходката им с балона. — Не би ли трябвало по телепатичен начин да усетиш дали трябва, или не трябва да го правиш?
Лукас се ухили и потупа голото й коляно.
— Ами тогава, значи, си искала да го направя. И искаш да го направя отново.
Хана облиза устните си, усещайки хиляди пеперуди като онези, които беше видяла в Музея по естествена история преди няколко години, да пърхат в стомаха й. Когато Лукас протегна ръка и леко докосна лакътя й, където бе пъхната иглата на системата, Хана усети, че всеки момент ще се разтопи от удоволствие. Тя вирна глава и изстена.