Познай кой се върна

Главата й беше обърната към някой до нея, но на снимката се виждаше само нечия слаба, бледа ръка. Беше толкова странно да види Джена… зряща. Емили погледна към Мая, която гледаше следващата снимка, очевидно, без да забелязва значимостта на тази. Имаше толкова много неща, които Емили не й беше казала.

— Това Али ли е? — попита Мая. Тя посочи към една снимка на Али и брат й Джейсън, прегърнати в двора на „Роузууд дей“.

— Да. — Емили не можа да прикрие раздразнението в гласа си.

— О! — Мая отстъпи назад. — Изобщо не прилича на нея.

— Прилича на всяка друга нейна снимка, която виждаш тук. — Емили удържа желанието си да завърти подигравателно очи. Али изглеждаше невероятно малка, може би на десет или единайсет години. Снимката беше направена още преди да станат приятелки. Беше трудно да се повярва, че някога Али е била лидер в една съвсем различна групичка — Наоми Циглър и Райли Улф бяха в нея. От време на време те дори дразнеха Емили и останалите, подиграваха се на косата й която бе придобила зеленикав оттенък от часовете, прекарвани в хлорирана вода.

Емили се вгледа в лицето на Джейсън. Той изглеждаше толкова доволен, че прегръща Али. Какво, за Бога, имаше предвид, когато предишния ден беше казал в интервюто по телевизията, че семейството му е объркано.

— Какво е това? — Мая сочеше към една снимка на съседната маса.

— О, това е проектът на Брена. — Скот изплези език и Емили не можа да се сдържи да не се изхили. Жестоката конкуренция между Скот и Брена Ричардсън, другият фотограф на годишника, беше като някое риалити шоу по телевизията. — Но поне този път идеята й е добра. Тя снима вътрешността на ученическите чанти, за да покаже какво разнасят всеки ден типичните роузуудски ученици. Обаче Спенсър още не ги е виждала, може и да не одобри.

Емили се наведе над съседната маса. Комитетът за подготвянето на годишника беше написал до всяка чанта името на собственика й. В брезентовата раница за лакрос на Ноъл Кан имаше бъкаща от бактерии кърпа, плюшената катерица — талисман, за която непрекъснато говореше, и един дезодорант „Акс“. В сивата плетена торба на Наоми Циглър имаше айпод „Нано“, кутия за слънчеви очила „Долче и Габана“ и някакъв квадратен предмет, който беше или малък фотоапарат, или кутия за бижута. Мона Вандерваал разнасяше в чантата си гланц за устни М.А.С., пакетче мокри кърпички и три различни органайзера. Част от снимката разкриваше слаба ръка с протъркан маншет, който се подаваше под един син ръкав. Раницата на Андрю Кембъл съдържаше осем учебника, бележник с кожена подвързия и същата нокия като на Емили. Снимката показваше началото на някакъв есемес, който той или беше получил, или беше започнал да пише, но Емили не можа да го разчете.

Когато вдигна глава, Емили видя Скот, който си играеше с фотоапарата, но не забеляза никъде в стаята Мая. Точно в този миг телефонът й завибрира. Беше получила нов есемес.