Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Спенсър затвори очи и се върна в онази нощ, когато Али изчезна, когато тя я беше блъснала силно и Али падна по гръб. Въздухът бе разцепен от гръмотевично изпращяване. Внезапно към спомена й се добави още нещо… нещо ново. Точно след като блъсна Али, тя чу една лека, момичешка въздишка. Въздишката прозвуча толкова близо, сякаш някой стоеше точно зад нея и й дишаше във врата.
Да знаеш, че тя го направи веднъж.
Спенсър отвори широко очи. Нейните интервюиращи сякаш бяха застинали във времето. Куентин държеше един кроасан на сантиметър от лицето си. Главата на Аманда беше изкривена под странен ъгъл. Джефри държеше салфетката, притисната към устата си. Спенсър внезапно се запита дали не е разказала спомена си на глас.
— Така… — най-накрая каза Джефри. — Благодаря ви, Спенсър.
Аманда се изправи и хвърли салфетката в чинията си.
— Това беше много интересно. — Спенсър бе повече от сигурна, че тези думи всъщност означаваха: Нямаш никакъв шанс да спечелиш.
Останалите комисии си бяха тръгнали, както и останалите кандидати. Единствено Куентин продължи да седи на масата. Той внимателно я изучаваше, а на лицето му грееше горда усмивка.
— Откровеният ви отговор беше като глътка свеж въздух — каза той с нисък, поверителен тон. — От известно време следя историята с вашата приятелка в пресата. Това е просто ужасно. Полицията има ли някакви заподозрени?
Вентилаторът над главата на Спенсър я обливаше с хладни вълни, а споменът за Мелиса, която обезглавява куклата Барби, изведнъж се появи в съзнанието й.
— Не, няма — прошепна тя.
Но аз може и да имам.
25.
Когато вали, вали като из ведро
В петък след училище Емили тръсна все още мократа си от тренировката по плуване коса и влезе в стаята, където се подготвяше годишникът. Стените и бяха облепени със снимки на най-добрите в „Роузууд дей“. Там беше Спенсър на миналогодишната церемония по дипломирането, която приемаше наградата за най-добър ученик по математика. Там беше и Хана, която водеше благотворителното модно шоу на „Роузууд дей“, след като тя самата спокойно можеше да бъде манекенка.
Пред лицето й изпляскаха две ръце.
— Здрасти — прошепна Мая в ухото и. — Как мина плуването? — Тя го произнесе напевно, като детска песничка.
— Добре. — Емили усети как Мая бързо я целуна, но не успя да й отвърне.
В стаята връхлетя Скот Чин, не особено таченият фотограф на годишника.
— Момичета! Поздравления! — Той им прати въздушни целувки, след което се пресегна и извади якичката на Емили, а после отметна един непокорен кичур коса от лицето на Мая. — Чудесно — каза той.
Скот им посочи белия екран, който висеше на стената в дъното.
— Там правим всички снимки на Най-вероятните. Аз лично бих предпочел да ви видя на фона на дъга. Няма ли да е страхотно? Но трябва да бъдем последователни.
Емили се намръщи.
— Най-вероятни… за какво? Аз разбрах, че са ни избрали за най-добра двойка.
Пепитената шапка на Скот се свлече над едното му око, когато той се наведе над статива с фотоапарата.
— Не, избраха ви за двойката, която най-вероятно още ще бъде заедно на другарската среща след пет години.
Емили изненадано отвори уста. На другарската среща след пет години? Това не беше ли твърде крайно?
Тя разтърка врата си, като се опита да се успокои. Но не се чувстваше спокойна от момента, в който получи бележката на А. в тоалетната на ресторанта. Тъй като не знаеше какво да я прави, просто я пъхна в предния джоб на чантата си. Няколко пъти я вади по време на часовете и я поднасяше до носа си, за да вдъхне сладкия аромат на бананова дъвка.
— Кажете „зеле“ — извика Скот. Емили се опита да се премести по-близо до Мая и да се усмихне. От светкавицата на фотоапарата пред очите им се появиха петна и тя внезапно установи, че в стаята мирише на изгоряла електроника. За следващата снимка Мая целуна Емили по бузата. А за другата Емили се насили да целуне Мая по устните.
— Яко! — подвикна окуражаващо Скот.
Той погледна в екранчето на фотоапарата, за да прегледа направените снимки.