Познай кой се върна

Спенсър прехапа устни, отключи вратата на апартамента си и светна лампата. Стаята миришеше на канела и нов килим, а грамадното й легло бе покрито с дузина възглавнички. Тя изпъна рамене и завлече куфара си до тъмния махагонов гардероб. Първо извади черното си сако „Армани“, което бе избрала за интервюто, и го сложи на закачалка вътре. Прибра късметлийските си розови сутиен и бикини „Улфърд“ в най-горното чекмедже на залепения до гардероба скрин. След като облече пижамата си, тя обиколи апартамента и се убеди, че всичките картини по стените висят водоравно, а огромните небесносини възглавници за спане са равномерно бухнали. Отиде в банята и подреди кърпите на рафтовете. На умивалника подреди душ-гел „Блис“, шампоан и балсам. Когато се върна в спалнята, започна безцелно да разлиства един брой на списанието „Тайм аут, Ню Йорк“. На корицата му се кипреше самоувереният Доналд Тръмп, застанал пред кулата Тръмп.

Спенсър направи няколко упражнения от йога, но това не я накара да се почувства по-добре. Накрая извади петте си учебника по икономика и копие от есето на Мелиса и разпиля всичко това върху леглото си. Ще спечелиш, звънна гласът на майка й в ухото й. След като цял час репетираше откъси от есето на Мелиса пред огледалото, Спенсър чу леко почукване по свързващата врата, която водеше към съседния апартамент. Тя се изправи объркана. Вратата водеше към стаята на Мелиса.

Почукването се повтори. Спенсър се свлече от леглото и се промъкна до вратата. Тя погледна към мобилния си телефон, но той беше тъмен.

— Кой е? — тихо извика Спенсър.

— Спенсър? — пресипнало се обади Иън. — Здрасти. Мисля, че стаите ни са свързани. Мога ли да вляза?

— Ами… — заекна Спенсър. Свързващата врата издаде няколко скърцащи звука и се отвори. Иън бе захвърлил официалната си риза и панталони в цвят каки и се бе преоблякъл в тениска и дънки. Спенсър сви пръсти, изплашена и развълнувана.

Иън огледа апартамента на Спенсър.

— В сравнение с нашата, твоята стая е направо огромна.

Спенсър сложи ръце зад гърба си, като се опитваше да сподави усмивката си. Може би за пръв път в живота си тя бе получила по-хубава стая от Мелиса. Иън погледна към учебниците, разпилени по леглото на Спенсър, след което ги отмести настрана и седна.

— Учиш, а?

— Ами да — отговори тя, залепена за масата, като се страхуваше да помръдне.

— Много лошо. Мислех си, че можем да се поразходим. Мелиса заспа, след като изпи един от онези бутилирани коктейли. Толкова малко й трябва — намигна той.

Отвън се чуваха клаксоните на такситата и примигваха неонови светлини. Изразът на лицето на Иън беше същият, какъвто Спенсър бе запомнила от онзи път, преди години, когато той стоеше до нея на алеята и се канеше да я целуне. Тя си наля чаша студена вода от каната на масата и отпи една голяма глътка, а в ума й се заформи една идея. Тя всъщност искаше да попита нещо Иън… за Мелиса, за Али, за липсващата част от спомените си и за опасното, забранено подозрение, което зрееше в съзнанието й от неделя насам.