Познай кой се върна

Майк седеше на предната седалка и мълчаливо завинтваше и развинтваше капачката на бутилката „Налгин“.

— Изпускам тренировката по лакрос — измрънка той. — Кога ще ми кажеш къде отиваме?

— Отиваме там, където всичко ще дойде на мястото си — отговори остро Ариа. — И не се тревожи, страшно ще ти хареса.

Когато спря при знака „стоп“, тялото й потръпна от удоволствие. Намекът на А. за Мередит — и нейната малка мръсна тайна в „Хутърс“ — беше абсолютно разбираем. Мередит се беше държала много странно, когато предишния ден Ариа я беше срещнала в „Холис“, и беше казала, че трябва да иде някъде, без да уточни къде е това някъде. А само преди две вечери беше споменала, че тъй като вдигат наема на къщата в Холис, а тя напоследък не е произвела достатъчно от своите творби, може би ще се наложи да започне втора работа, за да свърже двата края. Момичетата в „Хутърс“ сигурно си докарват добри бакшиши.

Хутърс.

Ариа затисна устата си с ръка, за да не се разсмее на глас. Нямаше търпение да разкаже за това на Байрън. През изминалите години винаги, когато минаваха с колата край „Хутърс“, Байрън казвате, че само простите еснафи ходят там, мъже, които имат по-близка родствена връзка с маймуните, отколкото с хората. Предишната вечер Ариа беше дала шанс на Мередит да признае греховете си пред Байрън, като се беше приближила до нея и й беше казала: „Знам какво криеш. И знаеш ли какво? Ако не кажеш на Байрън, аз ще му кажа“.

Мередит беше отстъпила назад и беше изпуснала на земята кърпата, с която подсушаваше съдовете. Значи наистина се чувстваше виновна за нещо! И все пак явно не бе споменала нито дума на Байрън. Тази сутрин двамата мирно и тихо похапваха мюсли на масата, явно се разбираха толкова добре, колкото и преди. Така че Ариа реши да вземе нещата в свои ръце.

Въпреки че беше ранният следобед, паркингът на „Хутърс“ бе почти пълен. Ариа забеляза четири полицейски коли — мястото бе известно като сбирка на полицаите, тъй като се намираше точно до полицейското управление. Бухалът на „Хутърс“ от светещата реклама на заведението им се хилеше, а през затъмнените стъкла на заведението Ариа успя да зърне само момичета с впити ризки и оранжеви изрязани къси панталонки. Но когато отмести поглед към Майк, установи, че той нито зяпа с отворена уста, нито се с възбудил, както обикновените момчета биха реагирали, ако се озоват тук. Вместо това изглеждаше раздразнен.

— Мередит работи тук — обясни Ариа. — Исках да дойдеш с мен, за да можем заедно да се изправим срещу нея.

От изненада Майк отвори толкова широко уста, че Ариа видя зелената дъвка, залепена за кътниците му.

— Имаш предвид татковата…

— Точно така. — Ариа бръкна в чантата си, за да извади своя телефон — искаше да направи снимки на Мередит за доказателство, — но той не се намираше на обичайното си място. Стомахът й се сви. Да не би да го е изгубила? Когато в курса по рисуване получи есемеса от А., тя изпусна телефона на масата, избяга от стаята и отиде да измие маската си в тоалетната на първия стаж. Дали пък не бе забравила да си го вземе? Напомни си на връщане да мине през колежа и да го потърси.