Обещанието на краля вещер

— Винаги си била добра ученичка — отвърна мършавият мъж.

Окуражена, Елъри се поклони на комплимента.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до това — продължи мъжът. — Но те са трудна за разчитане двойка, този мрачен елф и приятелят му човек.

— Пътуват заедно и се бият рамо до рамо и въпреки това изглежда човекът презира тъмнокожия — съгласи се Елъри. — Но там не виждам слабост, която бихме могли да използваме — добави тя, щом видя как събеседникът й сякаш се разведри от възможността. — Удар срещу единия е удар срещу двамата.

Мършавият се спря за кратко, за да възприеме това обяснение и тя не бе сигурна, че е съгласен.

— Рейнджърът е лесен за разпалване — каза той, сменяйки темата. — Дори и след двадесет години ловуване из Ваасанските пущинаци, Мариаброн лесно се вълнуваше.

— Това, което е открил, е реликва от Зенги. Мнозина биха го счели за причина за вълнение.

— Вярваш ли в това?

— Уингхам вярва, или поне така твърди Мариаброн, и очевидно не с цел да направи сделка, иначе този опортюнистичен полуорк щеше да е продал артефакта тихомълком.

Това накара мършавия мъж да се облегне по-дълбоко в сенките и мракът погълна почти цялата му крехка фигура. Той опъна ръцете си напред, а тънките му пръсти почукваха едни в други.

— Уингхам не е глупак — предупреди сенчестата фигура.

— Най-малкото разбира от магия — отвърна Елъри. — Склонна съм да повярвам на преценката му за това.

— Значи Зенги е оставил книга — промърмори мъжът. — Могъща книга.

— Според Мариаброн е книга на сътворението.

— Ще идеш в Палишчук.

— Ще ида.

— С ескорт по свой избор?

— Разбира се. Мариаброн ще поведе малка група на сутринта.

— Знаеш ли кого да избереш?

Елъри дори не се опита да скрие изненадата си, когато каза:

— Искаш място в кервана?

Мършавият мъж потупа още няколко пъти пръстите си едни в други и Елъри видя как кима в сенките.