Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
И после изведнъж се намериха извън гората. Но ако бяха очаквали да попаднат в прекрасна долина, като търсещите Шангри-ла78, те щяха да са разочаровани. След мъглата и малкото открито пространство следваше същата гора. Пътеката вече не вървеше по брега на езерото, а тръгваше покрай малък излив, в който навярно бяха влезли лодките.
След няколко минути Гемей спря озадачена.
— Не забелязваш ли нещо странно около тая речица?
Пол приближи брега.
— Да, прекалено права е, за да бъде естествена. Изглежда, че някой е почистил и изправил съществуващ поток, с помощта на кирка и лопата.
— Точно това си мисля и аз. — Гемей тръгна отново. — Както вече отбелязах, тия чуло са доста загадъчни.
Блъскаха се по пътя още няколко часа. Бяха си направили шапки от палмови листа и често спираха, за да утолят жаждата си от реката. На едно място изчакаха да превали. Станаха още по-предпазливи, когато пътеката се разшири и започнаха да срещат отпечатъци от боси крака в меката, кална почва.
След кратко съвещание, решиха да повървят още малко покрай реката, след което да се скрият в гората до стъмване. Уморени бяха до смърт и имаха нужда от възстановяване на силите. Както си вървяха по пътеката, видяха друга, която идваше от гората вдясно от тях. Беше павирана с хиляди каменни плочи и напомни на Гемей за шосетата на маите и инките. Не отстъпваше по нищо на Апийския път79. Любопитството им надделя и те тръгнаха по павираната алея. След около пет минути, вниманието им беше привлечено от светлина между дърветата.
Алеята излезе на идеално очертан кръг, с диаметър около петнадесет метра, също павиран с плочи. В средата му имаше някакъв голям предмет.
— Да пукна дано! — казаха двамата в един глас.
Реактивният самолет беше на две. С добре запазена предна част, но липсваща пътническа кабина. Опашката беше в прилично състояние, долепена направо за кокпита, което придаваше на цялата композиция някак си скъсен и тромав вид. Боята беше стара и избеляла, но неповредена от растителност и лишеи, както можеше да се очаква.
Надникнаха през счупените стъкла на пилотската кабина, в очакване да намерят скелети. Креслата бяха празни. Точно под кокпита имаше ямка, пълна с пепел и обгорели кости от дребни животни. Околовръст на площадката бяха разположени резбовани тотеми с човешки размерите. В горната част на всеки, от тъмно дърво беше изрязана фигура на крилата жена, протегнала напред даряващи длани. Беше същата фигура, която видяха на медальона на убития индианец.
— Това прилича на някакво светилище — прошепна Гемей. Тя приближи ямката. — Тук сигурно извършват жертвоприношения. Предимно кости от дребни животни.
— Това е окуражаващо — отбеляза Пол. Погледна към слънцето, а след това часовника си. — Самолетът е разположен така, че да служи за слънчев часовник. Напомня ми за каменните съоръжения в Стоунхендж, с неговите концентрични кръгове, които изпълняват функциите на звезден календар.
Гемей докосна носа на машината.
— Тази синьо-бяла цветова гама не ти ли напомня нещо?
— Естествено. Националните цветове на чуло.
Очите на Гемей се разшириха, когато погледна зад Пол, застанал с гръб към гората.
— Той не е единственото нещо тук, което е синьо и бяло.
Пол се обърна и видя двадесетина чуло да излизат от дърветата с лица и тела, боядисани в цветовете на небето и костите. Прокле се, че бе допуснал любопитството да надвие над предпазливостта му. Мълчаливи като духове, каквито се твърдеше че са, те ги наобиколиха. Нямаше къде да се бяга. Пол и Гемей бяха заобиколени отвсякъде.
Индианците напредваха с вдигнати копия, но после направиха нещо необикновено. Отвориха кръга. Един от тях им направи знак с копието, че трябва да минат през отвора. Двамата се спогледаха за кураж, а после, с мълчаливите индианци от двете страни, като почетен ескорт, напуснаха светилището и поеха по крайречната пътека.
Тя се разшири в път, който ги изведе пред укрепление от колове. Насочиха се към порта, достатъчно широка, за да мине през нея камион. Още отдалеч забелязаха, от двете страни на портата, високи колове с топки отгоре, подобно на пилони. Когато наближиха, Гемей стисна още по-силно ръката на съпруга си.
78
Шангри-ла — Всяка утопична представа за скрит, таен рай на земята.
79
Апийски път — Via Appia — Исторически път от Рим на юг, през Капуа до Бриндизи, чийто строеж започва в 312 пр.Хр. от цензора Апий Клавдий. Дълъг е 600 километра и широк от четири до пет метра.