Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Хенли кимна и извади пура от специална кутия с овлажнител, без да предложи на гостите си. Запали я и пусна дим към тях.
— Преди около две години ми се обади един брокер от Сакраменто. Чул бил за моите, хм, връзки южно от границата и си помислил, че ставам за идеален посредник при една високопечеливша сделка, без рискове и с малко труд.
— Предложение, на което не можехте да откажете.
— Разбира се. Но проявих предпазливост. Всеки в Калифорния крои планове за забогатяване. Този човек знаеше за връзката ми с Енрико. Така че, трябваше да проверя, дали не ме търси в качеството си на официално лице. Проверих го чрез частни детективи. Оказа се чист.
Остин се усмихна на новата представа за чистота и попита:
— За какво ви нае?
— Представляваните от него хора искаха да се намери терен в Баха. Да бъдел на уединено място край морето. Освен това, искаше от мен да подготвя документите и да свърша цялата канцеларска работа, свързана със започване на бизнес в Мексико.
— За тортиления завод в Баха.
— Да. Искаше официалният собственик да е мексиканец. Каза, че така било по-лесно. Щеше да бъде сделка „до ключ“. Той осигуряваше заводската документация, както и строителството. Неговите клиенти искаха достъп до завода, след завършването му, но нямаше да се месят в делата на самия завод. Каза, че Енрико ще задържа половината печалба и след пет години, предприятието става изцяло и безусловно негово.
— Никога ли не сте се питал, защо някой проявява такава щедрост с едно крупно капиталовложение?
— Плаща ми се твърде добре, именно защото не задавам такива въпроси.
— Май, вашите приятели са организирали прикритие за нещо друго — отбеляза Завала.
— Естествено, мина ми такова нещо през ума. Японците бяха подложени на най-различни нападки, когато направиха опит да построят завод за сол на крайбрежието. Група любители на китове стигнаха чак до мексиканското правителство. Предполагам, че клиентите на този човек са видели, какво стана с японците и не са искали да си навличат същите главоболия.
— Кой беше тоя брокер?
— Казваше се Джоунс. О да, това е истинското му име — добави Хенли, забелязал скептичните изражения на посетителите си. — Посредник, специализирал в покупки и продажби на цели предприятия.
— Кого представляваше?
— Не ми каза.
Остин се надвеси над бюрото към Хенли.
— Не ни разигравайте, мистър Хенли! Вие сте предпазлив човек. Не може да не сте проверил по свои пътища.
— Защо да скромнича? — сви рамене адвокатът. — Клиентите се опитаха да се скрият зад верига фиктивни компании.
— Казахте „опитаха“. Кои са те?
— Успях да стигна само до организация, наречена „Мълхоланд грууп“. Нейни акции не се предлагат на борсата и има връзки с компании, осъществяващи мащабна дейност в областта на водните ресурси.
— Друго?
— Това е всичко, което знам. — Хенли погледна ръчния си часовник „Картие“. — Ще трябва да ме извините! Имам среща с истински клиент.
— Искаме името и адреса на тоя посредник.
— Няма да ви свършат работа. Той почина преди няколко седмици. Колата му излетяла от някакъв планински път.
Остин гледаше, през високия прозорец зад гърба на Хенли, към някакъв хеликоптер, който кръстосваше напред-назад над пристанището. С всеки курс се приближаваше все повече. При споменаването на необичайната смърт, той отново насочи цялото си внимание към Хенли.
— И все пак, бихме желали да получим цялата информация за него. Както и вашата документация по случая.
Хенли се намръщи. Смяташе, че е приключил с тия досадници.
— Не мога да ви дам оригиналите. Ще трябва да се копират. Може да отнеме час-два.
— Добре. Ще дойдем пак след два часа!
Хенли се намръщи още повече. После отново се усмихна, изправи се и ги изпрати до вратата.
В асансьора Остин каза:
— Трябва да се обадим на Хирам Йегър. Хенли положително ще цензурира документацията, така че можем да проведем собствено разследване на тая „Мълхоланд грууп“.
Хирам Йегър беше компютърният гений на НАМПД. Електронният комплекс на десетия етаж в централата, наричан от него Макс, разполагаше с огромна база данни за световния океан, от източници по цялата планета. Макс най-редовно влизаше и в чужди компютърни системи.