Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Пол, виж! — каза тя.
— О, по дяволите! — извика той, като погледна нагоре.
Топките представляваха човешки глави. Лицата им бяха изгорели от слънцето като печени ябълки, а птици и насекоми ги бяха издълбали, но все още можеха да се различат чертите на Дитер. Той не се усмихваше. Нито пък Арно или мълчаливият му придружител Карло. Четвъртата глава беше на туземния им главорез. Познаха го по бейзболната шапка на „Ню Йорк янкис“.
Минаха през портата, с нейните зловещи украшения. Зад оградата видяха няколко десетки дълги, тръстикови колиби, скупчени покрай реката. Не се виждаха никакви жени и деца. Охранителите им бяха свели копия и бяха махнали стрелите от лъковете. Използваха телата си за отпор срещу някоя глупава постъпка от страна на двамата пленници.
Пол се обади:
— Я виж, мелнично колело! Имаме такива в Ню Ингланд.
Дъсчена вада отвеждаше вода от реката, за да върти дървен долап. Нямаха възможност да го разгледат по-подробно. Поведоха ги към постройка в центъра на селището. Тя беше четири пъти по-голяма от останалите и вместо от тръстика, беше изградена от светла глина. Спряха пред вход, който наподобяваше огромна зейнала паст. Над входа бе окачена перка от самолетна турбина. Индианците се строиха зад тях, оставиха оръжията си и коленичиха с носове, опрели земята.
— Ами сега? — попита Гемей, удивена от внезапната проява на смирение от свирепите индианци.
— Не препоръчвам да се бяга. Няма да минем и десет метра и ще ни заковат. Според мен, от нас очакват да влезем. След вас, мадам!
— Ще влезем заедно.
Стъпиха ръка за ръка през входа в сумрака на вътрешността. Минаха през две по-малки в трето, обширно помещение. В противоположния му край, светлината от изрязаната в тавана дупка, позволяваше да се различи седнала фигура. Тя вдигна ръка и ги покани да приближат. Направиха го колебливо. Подът беше дървен, а не гола земя, както колибите, които бяха виждали досега.
Фигурата седеше на трон, направен от нещо като самолетно кресло. С изключение на два потъмнели от слънцето крака, останалата част от тялото беше скрита зад овална синьо-бяла маска, която като че ли бе извадена от кошмар. Беше изрисувана с огромни очи и широка уста с островърхи зъби на акула.
Двамата застанаха неспокойни пред странната фигура, без да знаят какво да правят. След това, иззад маската се показаха две ръце и я свалиха.
— Пфу-у, горещо е с това чудо! — произнесе на английски красивата жена с грозна маска. Тя я остави до себе си, след това погледна първо Пол и след него Гемей.
— Докторите Траут, предполагам?
Гемей първа се окопити достатъчно, за да попита:
— Откъде знаете имената ни?
— Ние, белите богини, виждаме и знаем всичко. — Тя се засмя, като видя объркването да се задълбочава. — Лоша домакиня съм аз, щом си позволявам така да се отнасям с гостите си.
Тя плесна леко с ръце. Нова изненада очакваше семейство Траут. Мънистената завеса зад трона се раздели на две с трополене и в отвора се появи Теса, жената на Дитер.
15
Адвокатската кантора на Френсис Ксевиър Хенли гледаше към пристанището на Сан Диего, от дванадесетия етаж на синя стъклена кула. Остин и Завала излязоха от асансьора в приемната на кантората и казаха имената си на привлекателната секретарка. Тя натисна един бутон върху интеркома и след полугласен разговор ги покани с приветлива усмивка да влязат направо. Червендалест мъж, със започнало да се отпуска тяло на бияч от нощно заведение, ги посрещна на вратата. Той се представи като Хенли и ги покани да седнат в две кресла във викториански стил. Като настани туловището си зад огромно, махагоново бюро, той се облегна в плюшено, въртящо се кресло, сплете пръсти и започна да ги съзерцава като вълк, наточил зъби за чифт вързани кози.
След като се върнаха от Тихуана, Остин позвъни в кантората на Хенли и поиска среща. Заразтяга легендата си като локум. Той и партньорът му били направили някой и друг милион на борсата и сега търсели къде да ги вложат. Срещаш беше насрочена светкавично. Хищният блясък в бледозелените очи на адвоката показваше, че стръвта е захапани здраво. Той ги разгледа един по един.
— Привърженик съм на деловия подход — измърка Хенли. — По телефона казахте, че се интересувате от капиталовложение в чужбина.
Адвокатът носеше скъп костюм в сребристосиво и имаше по себе си достатъчно диаманти и злато, за да потопи „Титаник“, но дори всички модни шивачи на света да обедняха усилията си, не биха могли да прикрият хамалското тяло и никакво количество бижута не би могло да компенсира примитивната грубост на всяка негова дума и жест. Хората от НАМПД бяха по джинси, тениски с къс ръкав и леки якета. Тази небрежност беше обмислена. В Калифорния, като милионери се обличаха само тези, които не бяха.