Синьо злато

Колата се включи в движението на Тихуана, като затърси пътя си сред потискащ гмеж от съборетини. Докато шофьорът изучаваше похотливо пресичаща улицата млада жена, Остин хвърли поглед през рамо. Единственото превозно средство зад тях беше едно невероятно очукано жълто такси.

Полицейската кола спря пред кръчма без прозорци, чиято надупчена, отровно зелена мазилка създаваше впечатлението, че сградата е била мишена при стрелби с АК-4774. Старото такси профуча край тях. Остин излезе навън и застана до ръждясала реклама за бира, като се питаше, дали се очаква да влезе в кръчмата и доколко подобна стъпка би била разумна. Куршумено-сив мерцедес се показа иззад ъгъла и спря до тротоара. От него излезе младеж с груби черти и шофьорска фуражка, който отвори мълком задната врата. Остин влезе и потеглиха.

Колата напусна бедняшкия квартал и пое сред къщи на средно заможната класа, докато накрая спря пред открито кафе. Друг млад мексиканец отвори вратата и съпроводи Остин до една маса, на която седеше някакъв мъж.

Той протегна ръка и широко се усмихна.

— Седнете моля, мистър Остин! Аз съм Енрико Педралес.

Остин се зачуди на баналността на злото. Дори и такова чудовище можеше да има най-обикновен външен вид. Енрико караше петдесетте. Облечен беше в светлокафяви памучни панталони и бяла риза с къс ръкав. Можеше да замести когото и да е от търговците, продаващи сомбреро или одеяла в магазините за сувенири. Косата му беше черна, а мустаците изглеждаха боядисани. Носеше голямо количество злато под формата на пръстени, гривни и верига.

Келнерът донесе две високи чаши студен плодов сок. Остин отпи и се огледа. Осем мургави мъже седяха по двама на маса. Не разговаряха помежду си. Преструваха се, че не гледат към Остин, но с крайчеца на очите си, той долови косите им погледи. Мистър Педралес може и да си падаше по скандалите на обществени места, но не обичаше да рискува.

— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем в такъв кратък срок, мистър Остин! Надявам се, че не съм ви създал главоболия. — Говореше английски с лек акцент.

— Няма нищо. Радвам се, че можах да се свържа с евентуален купувач толкова бързо. Утре напускам Сан Диего.

— Senor Латам каза, че сте участвал в състезанието.

— За нещастие, аз съм един от загубилите. Лодката ми потъна.

— Жалко! — отзова се Педралес. Свали тъмните си очила, нашарил с малки, алчни очи по кутията с пистолетите. Потри ръце в предвкусване на удоволствието. — Мога ли да ги видя?

— Разбира се. — Остин откопча кутията и вдигна капака й.

— А, наистина са великолепни — заяви Педралес с тон на познавач. Взе единия пистолет и го насочи към мъж на съседната маса. Човекът се усмихна неспокойно. После наркобаронът прокара пръст по смазаната цев. — Бюте. Изработени в английски стил за някой богат лорд, без съмнение.

— Такава бе и моята оценка.