Синьо злато

Шофьорът, сенегалец, според висящото на видно място позволително, погледна изцапаните им със сажди лица.

— Вие вътре? Човече, сега чул по радио. Някаква експлозия.

Завала погледна през задното стъкло към суматохата пред сградата, където полицията спираше движението и опъваше пожарен кордон.

Завала избърса саждите от бузата си.

— Откъде знаеше какво ще стане?

— Не знаех. Но забелязах хеликоптера да се движи напред-назад над пристанището, докато разговаряхме с Хенли.

— И аз го видях, но не му обърнах внимание. Помислих, че е на пътната полиция.

— Така сметнах и аз отначало. После го видяхме отблизо и нещо ми щракна. Същият хеликоптер или много подобен на него, се появи след експлозията в тортилената фабрика.

— Спомням си. Тъмнозелен. Прелетя над залива и си замина. — Завала обмисли казаното. — Който притежава този хеликоптер, много е искал Хенли да умре.

— Хенли си е общувал с доста грубовати типове.

— Мислиш, че е Енрико?

— Възможно е. Той знаеше, че ще се срещнем с Хенли. Изненадан съм, че не го е предупредил.

— Мисля си за мистър Джоунс, който е посредничел при сделката — обади се Завала. — Може би и неговата уста е затворена, по нареждане на същия бос.

— Тази версия е приемлива, ако не се появи по-добра.

По-добрата се появи при завръщането им в хотела. Докато Остин влезе да се къпе и преоблича, Завала пусна новините по телевизията. Камерата показа вълмата дим, струящи от кантората и пожарните коли отвън. Говорител на пожарната съобщи, че неколцина са получили първа помощ след обгазяване, но само един е загинал. Името му щяло да бъде съобщено, след уведомяване на близките. Причината за експлозията засега оставала неясна. Репортажът свърши и Завала се готвеше да изключи телевизора, когато на екрана се появи познато лице.

— Кърт, ела да видиш! — викна Джо.

Остин дойде навреме, за да чуе думите на говорителя.

— Последно съобщение. Известният като наркотрафикант Енрико Педралес беше убит днес, при взрив на колата му в Тихуана. Двама мъже, вероятно бодигардове, също са загинали.

Говорителят продължи с поменик от престъпленията на мексиканеца.

— Изглежда нашите момчета със зеления хеликоптер не обичат да оставят следи — забеляза Остин.

Телефонът иззвъня и Завала вдигна слушалката. Послуша малко, измърмори „моля“ и я остави на мястото й.

— Беше ФБР — агент Мигел Гомес.

— Какво иска?

Устните на Завала се изкривиха в кисела усмивка.

— Просто благодари за известно облекчаване на работата си.