Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Хенли забеляза латиноамериканската външност на Завала.
— Попаднали сте на подходящото място — заяви въодушевено той. Усмихна се, с намерение да излъчи известен чар, но свитите му устенца го караха да прилича на затлъстял лешояд. — Имате ли предвид нещо по-конкретно?
— Ние обичаме тортили — отвърна Остин с каменно лице. Върху цъфтящото лице на адвоката се появи объркване.
— Моля? — попита той несигурно.
— Ами, нали ги знаете, тортилите — поясни Остин като описа кръг с показалеца си. — Казват, че бил бързо развиващ се бизнес.
Като се овладя бързо, Хенли каза:
— Така си е. Процъфтяващ сектор от хранително-вкусовата промишленост.
Остин имаше усещането, че отговорът би бил същият, дори ако изявяха желание да произвеждат глинени гевреци. Двамата със Завала бяха решили да използват прекия подход, който бе свършил добра работа при Педралес. Усмихнат, Завала каза:
— Чухме за тортилена фабрика в Баха, Калифорния, при Енсенада, която може би ще се продава много евтино.
Воднистите очи на Хенли се присвиха под нависналите вежди.
— Къде чухте това? — изръмжа той.
— Наоколо. — Устните на Завала се извиха в загадъчна усмивка.
— Съжалявам, господа! Не съм запознат с работите, на каквато и да е фабрика за тортили в Баха.
Завала се обърна към Остин:
— Казва, че не бил запознат с тази фабрика.
Остин сви рамене.
— Вашият отговор ни изненадва. Енрико Педралес твърди, че сте много добре запознат с този имот. Той ни даде името ви и ни уведоми, че вие сте уредил сделката.
При споменаване на името на мексиканския гангстерски бос, Хенли настръхна. Не можеше да реши, доколко беше длъжен да отговаря на тия двама непознати. Набързо прекара през съзнанието си застрашаващите го категории: полиция, данъчни, държавни чиновници. Тия не пасваха към никой калъп. Реши да действа настъпателно.
— Мога ли да видя някакви документи, господа?
— Няма да е нужно — отвърна Остин.
— В такъв случай, ако не напуснете кантората ми до две секунди, ще ви изхвърля лично.
Остин не направи дори опит да стане.
— Можете да опитате — каза той с ледени нотки в гласа, — но не ви препоръчвам! На ваше място, не бих викал и мексиканските ви приятелчета.
Като видя, че заплахата не подейства, адвокатът посети към телефона.
— Ще се обадя в полицията.
— Защо не звъннете в Камарата на юристите, щом така и така ще телефонирате? — препоръча Остин. — Сигурен съм, че там ще бъдат много щастливи да научат, че техен член е сключил сделка с прочут мексикански мафиот. Това разрешително за практикуване на професията, което е окачено в оная рамка на стената, няма да струва дори колкото хартията, на която е напечатано.
Ръката се дръпна и Хенли ги загледа над масата.
— Кои сте вие, господа? — Последната дума беше направо изплюта.
— Двама души, които искат да научат нещо повече за Баха — отговори Остин.
За Хенли не беше лесно да определи що за птици са тия двамата. С атлетичните си фигури и бронзов тен, приличаха на двойка безделници от плажа, но под хъшлашката им външност, той долавяше някаква особена твърдост.
— Дори да имахте право да задавате тия въпроси, не бих могъл да ви бъда полезен — каза адвокатът. — Всички сведения в това направление са под закрилата на адвокатската тайна.
— Това е вярно — съгласи се с готовност Остин. — Както е вярно, че може да отидете в затвора за незаконна сделка с известен престъпник.
Хенли разтегна уста в неискрена усмивка.
— Добре, печелите! — каза той. — Ще ви кажа каквото мога. Но нека направим компромис! Защо се интересувате от този завод? Би било почтено да ми кажете.
— Така е — потвърди Остин, — но живеем в непочтен свят. — Кораловите му очи пронизваха лицето на Хенли. — Ще ви успокоя. Тъмните ви дела не ни интересуват. След като ни кажете, кой ви е наел за операцията в Баха, най-вероятно, никога повече няма да ни видите.