Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Мексиканецът погледна смръщен, сякаш Кърт беше листна въшка върху ризата му.
— На ваше място, дори не бих мръднал. В прицела сте на снайперисти. Едно движение само и главата ви ще се пръсне като презрял пъпеш. Ако не ми вярвате, погледнете оня покрив и другия ей там.
Педралес завъртя глава като язовец от дупката си и огледа ниските покриви. Тримата снайперисти, на различни позиции, не правеха и най-малък опит да се крият. Той седна на мястото си.
— Май не се осланяте изцяло на късмета си. Какво искате?
— Искам просто да знам кой е собственик на фабриката за тортили в Баха.
— Аз, разбира се. Доста печелившо предприятие.
— А подводната лаборатория в залива? Какво знаете за нея?
— Аз съм зает човек, мистър Остин, така че ще ви кажа, каквото ми е известно и се разделяме. Преди две години ми се обадиха. Адвокат от Сан Диего. Направи ми предложение. Някой искал да си построи фабрика. Те щяха да платят за изграждането, а цялата печалба да остане за мен. Имаше и условия. Да бъде на усамотено място и до морето.
— Искам да знам какво бе построено под водата.
— Нямам представа. Пристигна голям кораб. Имаше охрана. Донесоха нещо в залива и го потопиха. Направени бяха комуникации с фабриката. Хора влизаха и излизаха. Аз не задавах въпроси.
— Какво знаете за експлозията?
Педралес сви рамене.
— Обади се някакъв и каза да не се тревожа. Всичко щяло да ми се възмезди. Това е, което знам. На полицията не й пука.
— Този адвокат, който е посредничил, как се казва?
— Френсис Ксевиър Хенли. А сега трябва да вървя. Казах ви всичко.
— Да, знам, вие сте зает човек.
Педралес махна с ръка. Мъжете от масите се изправиха и се наредиха в шпалир до бордюра. Мерцедесът се материализира от нищото, вратата се отвори с прецизността на часовник. Охраната се натъпка в два джипа чероки, пред и зад лимузината.
— Мистър Педралес — провикна се Остин. — Сделката си е сделка. Забравихте пистолетите.
Енрико отвърна със студена усмивка:
— Задръжте си ги! — И добави още няколко думи. Настани се отзад в колата, затръшна вратата и избръмча по улицата. Остин се бе изпотил и причината не беше само жегата. Отпадъчното такси се изтъпани отпред и наду клаксона.
Остин се настани до водача и го огледа учудено.
— Откъде намери тоя цървул?
— Агент Гомес беше любезен да го предостави на мое разположение. Има жесток двигател и куп уреди за връзка, така че успях да съобщя на нашите приятели къде се намираш. Няма да ми е приятно да им го върна. Каза ли ти нещо мистър Педралес?
Остин показа кутията с пистолетите.
— Да, каза ми, когато дойда другия път в Тихуана, да не забравя да ги заредя!
14
Гледката будеше такова страхопочитание със своята сурова красота, че Траут почти забрави в какво положение бяха попаднали с Гемей. Беше седнал на скалиста площадка, на около пет метра над повърхността на езерото и провесил крака, въртеше глава насам-натам. За да види горната част на водопадите, трябваше да извие врата си до болка. Множество слънчеви дъги се огъваха над петте водни ръкава, докато лъчите светлина улавяха милиони капчици от и издигналия се на десетки метра вихрен, воден облак. Ревът беше като от стотина локомотива, издули до край машините си. Траут не беше религиозен, но си даваше сметка, че ако има нещо като Ръка на Бога, тя беше пред очите му.
Един протяжен стон сложи край на унеса му.
— Какво правиш? — попита през прозявка Гемей. Легнала бе наблизо, в сянката на едно дърво.
— Мисля си, какво прекрасно място е това, да вдигне човек един хотел!
— Ъ-хъ — съгласи се Гемей намръщено. Обърса потта от челото си и добави: — Гледай да не забравиш климатика!
Преди около час бе преваляло и сега слънцето си отмъщаваше. Убежището им беше добре защитено от дървета и храсти и те поспаха малко, но нямаше спасение от задушаващата влажност на въздуха. Пол се събуди пръв.
— Ще ти донеса малко вода — каза той. Уви едно палмово листо като чаша, спусна се към езерото и загреба вода в импровизирания съд. Изля половината, докато отиваше към Гемей, която се опитваше да измъкне стръкчета трева от разчорлената си коса. Тя загълта с притворени от доволство очи, а след това подаде остатъка на Пол.
— Благодаря — каза тя усмихната. — Беше много освежително. Предполагам, че нямаш нищо против да се потопя в нашия воден запас. — Тя се спусна до езерото, хвърли се във водата и загреба няколко пъти.