Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Вследствие на което графът скочи на крака и обяви гръмогласно, че и без това е трябвало да тръгва и ще се видим най-късно довечера във Воксхол Гардън.
Той целуна ръката ми и забърза, окрилен, навън. Аз продължих да седя като ударена на канапето, взирайки се потресена след него.
— Теоретично би могло да се дължи и на глухотата му — изказах предположението си два часа по-късно, след като Себастиано се върна от боксовия мач и отново се бяхме оттеглили конспиративно в господарската стая. — Може би просто не ме е чувал добре. — Но и сама забелязах колко отчаяно звучеше гласът ми.
— Тази така наречена глухота спокойно може и да е само престорена — рече Себастиано. — Освен това самата ти каза, че изведнъж много се е разбързал.
— Теоретично може да е имал някоя важна среща.
Себастиано погледна мрачно.
— На теория всичко е възможно. На практика трябва да го включим в списъка със заподозрените.
— Но според Фицджон никой не може просто така да заеме мястото на принц-регента — отбелязах аз. — Заради наследяването на престола.
— Това нищо не означава. Графът може да работи за някого, а именно за онзи, който в действителност дърпа конците. Знаеш не по-зле от мен, че при всичките ни наистина сложни мисии старите винаги досега са имали помощници. Той може да е точно такъв.
Преглътнах тежко, защото си спомнях повече от добре. Някои от тези помощници бяха застрашавали неведнъж живота ми.
— Между другото, по време на боксовия мач се запознах с този тип — каза Себастиано.
— С графа ли?
— Не, нали той е бил тук при теб. Имам предвид принц-регента, Реджиналд ме представи.
— И какво представлява?
— Дебел тип, който само пилее пари. По време на мача заложи толкова висока сума, че всички си глътнаха езиците, а когато загуби, само се засмя. Много кървава история беше самият мач. Нещо подобно наБоен клуб. За протектори за уста и боксови ръкавици тук нищо не са чували.
— Какво ще е следващото, което ще направим? — попитах аз.
— Знам едно нещо. — Той ме придърпа в прегръдките си и ме целуна. Сгуших се в ръцете му и за известно време забравихме за приказките. Накрая казах с въздишка: — Всъщност имах предвид какво ще предприемем във връзка с мисията ни.
— Да проучим графа. Довечера, в неговия павилион, ще го видим колко струва.
Ифигения и Реджиналд ни взеха с великолепния му екипаж. Дойдоха сравнително късно, чак в десет вечерта, но според Ифи това бе абсолютно нормално време за излизане. Бриджет не се бе стърпяла и яко ме бе издокарала. Бе ме обикаляла поне един час, като през цялото време бе нагласяла дрехите и косата ми и почти не бе водила монолози. Като изключим единия път, когато каза:
— Роклята й стои наистина добре, изобщо не се вижда, че задните й части са малко позакръглени.
Носех рокля от муселин в цвят кайсия с волани по краищата и тънко сатенено манто в същия цвят, което блестеше на светлината на свещите. Бриджет отново ми бе направила прическа ала Джейн Остин с къдрички около слепоочията, а върху кока отгоре на главата бе сложила сладка малка шапчица, от която стърчаха няколко пера. Малко преди да потеглим, бях прикрепила маската за крака си, точно над коляното. Така нямаше да ми пречи и на практика бе невидима.
Себастиано също изглеждашеravissant(благодарение на енциклопедията бях разбрала, че това означава „възхитително“). Носеше лъскав цилиндър, лъснати до блясък боти с маншет, кафяво манто с двуредно закопчаване и шалче с възел, който, изглежда, бе отнел часове, за да бъде сътворен, и според Мийк се наричашеОриент.
Както се оказа, Ифигения и Реджиналд бяха облечени една идея по-изискано от нас. Ифи цялата бе в тон пепел от рози и се бе накичила с една камара бижута (аз още не се бях престрашила да надникна в ковчежето от „Ротшилд & син“), а Реджиналд бе истински образец на конте. Само дето не бе така кичозно издокаран като графа, а много стилно, с тесен сив панталон, черни обувки, жилетка е ненатрапчив десен и нещо като пелерина с падаща над раменете яка.