Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
По време на пътуването разговаряхме непринудено, като през цялото време се опитвах да не обръщам внимание на факта, че Реджиналд непрекъснато побутваше с коляното си моето, а Ифи бе започнала да се натиска на Себастиано по всички правила на съблазняването.
В каретата седяхме срещу тях и макар че обстановката бе луксозна, не беше много просторно. Ифи непрестанно си вееше закачливо с ветрилото над доста изрязаното си деколте, да не би Себастиано да пропусне да забележи С размера на чашките й. Един път дори постави уж случайно ръка върху коляното му и смеейки се, изви глава назад, сякаш посредствената шега, която той току-що бе казал, бе хитът на сезона. В действителност тя просто искаше да демонстрира изящната си бяла шия. Зарадвах се, когато най-сетне спряхме на брега на Темза.
Прекосихме реката със сал и преди още да сме достигнали осветения от уличните фенери кей на отсрещната страна, вече се виждаше цялото бляскаво великолепие на парка. Бях толкова възхитена от гледката, че дори и сваляческите опити на Ифигения спрямо Себастиано не можеха да ме отклонят от нея. Или по-точно казано:почтине можеха да ме отклонят.
Воксхол Гардън — това го бях проучила преди пътуването ни в 1813 година — бе един от най-големите увеселителни паркове за времето си. Гледката бе прекрасна. Осветена празнично от безброй цветни лампиони, околността наподобяваше нощно приказно царство, пълно със светулки. Имаше множество малки и големи павилиони, театрални летни сцени и закусвални. Паркът се пресичаше от дълги алеи, от които се разклоняваха тесни пътеки, водещи до лабиринти от жив плет, закътани местенца с пейки или романтични аркади. От танцувалните площадки се чуваше музика и смях. Един оркестър свиреше весела мелодия, а върху дъсчения под няколко двойки изпълняваха нещо като народен танц. Навсякъде имаше навалица, най-вероятно в парка се разхождаха повече от хиляда души.
— Павилионът на граф Клевли е насам. — Реджиналд пое грижливо ръката ми, докато Ифигения, без да пита, хвана Себастиано под ръка.
Запридвижвахме се през множеството от хора и стигнахме до една аркада, която водеше покрай нещо като сепарета. Реджиналд се спря пред едно от тях и изчака Ифи и Себастиано да ни настигнат.
— Ето тук е.
Един прислужник ни отвори вратата и отвътре ни посрещна шумът от весели разговори на фона на скрибуцането на цигулка. Присъстваха около дузина души, които седяха около дълга маса и оживено разговаряха. А от една задна стаичка прислужници принасяха ядене за гостите.
— Ифи! Реджи, хубавец такъв! И моята скъпа, очарователна лейди Ан! — С изумителна за закръглената му фигура подвижност, графът се приближи до нас и ме ощастливи с продължително целуване на ръката. След което потупа Себастиано дружелюбно по рамото. — А това трябва да е братът. Фоскари, нали така?
— Точно така, ваше благородие. Сестра ми и аз ви благодарим за поканата.
На Себастиано не му се налагаше да крещи, за да бъде разбран. Просто придаде на сонорния си баритон достатъчно плътност и се поклони с елегантно приведена на една страна глава. За съжаление, впечатляващият ефект бе донякъде накърнен от Ифи, която продължаваше да виси на ръката му и го жадуваше, сякаш е джакпот за милиони.
Реджиналд се наведе към мен, докато устните му не докоснаха ухото ми.
— Красива двойка, нали?
— О… ъ, да — отвърнах с неохота.
— Тя е сама толкова отдавна — сподели ми Реджиналд. Върху хубавкото му лице на Кен бе цъфнала замечтана усмивка. — Жена като нея не трябва да остава дълго неомъжена. Може да предложи много на един мъж. Разбира се, не е богата, но с блестящо потекло. Има впечатляващи доходи и се движи в най-отбраните кръгове. И разполага с най-важното за една жена: репутацията й е безукорна.
Стори ми се, сякаш Реджиналд се опитваше да ме запали по идеята да видя Ифи като моя бъдеща снаха. Явно вземаше ролята си на член от семейството много на сериозно. И следващите му думи потвърдиха предположението ми.
— Тъй като баща й вече не е между живите, а тя няма брат, като неин братовчед на мен се пада отговорността да бдя над нея. Откакто почина съпругът й, много кандидати са молили за ръката й, но Ифи е изключително взискателна. Но изглежда, към брат ти има слабост.
— И на мен така ми се струва — отвърнах с присвити очи.
Ифи тъкмо позволяваше на Себастиано да й дръпне стола и с грациозно разперени поли се настани върху него, като така беше нагласила нещата, че той трябваше да седне до нея, защото наоколо нямаше друг свободен стол. Някак си двамата с Реджиналд се озовахме в края на масата, където Джордж бе заел челното място и пускаше коментари на всички страни, които излагаха на изключително натоварване тъпанчетата ми.