Гилдията на магьосниците

– Пази пред вратата — нареди Фарин. — Влез, Сония.

Когато тя пристъпи в стаята, сърцето й трепна — зад гърба на крадеца стоеше една по-дребна фигура.

– Сери!

Приятелят й се усмихна и бързо я прегърна.

– Как си?

– Добре – отвърна тя. — А ти?

– Радвам се, че те виждам отново! — Той изучаваше лицето й. — Изглеждаш по-добре.

– Просто не съм се срещала с магьосници поне от... хм... няколко дни – каза тя, поглеждайки косо Фарин.

Крадецът се изкикоти.

– Изглежда, успяхме да ги надхитрим.

Стаята беше малка, но уютна. Имаше камина с буен огън. Фарин ги покани да седнат.

– Някакъв напредък, Сония?

Тя потрепери.

– Не, все още нищо. Опитвам отново и отново, но никога не се получава това, което искам. — Сония се намръщи. — Макар че сега почти винаги се получава нещо. А преди ми трябваха по няколко опита, преди да стане каквото и да било.

Фарин се облегна назад в креслото и се усмихна.

– Ето, виждаш ли – това вече е напредък. Книгите помогнаха ли?

Тя поклати глава.

– Не мога да ги разбера.

– Почеркът ли е неразбираем?

– Не, не е там работата. Всичко си се чете отлично. Но има твърде много странни думи и някои неща нямат никакъв смисъл.

Фарин кимна.

– Ако имаше повече време да ги изучаваш, сигурно щеше да откриеш значението им. Продължавам да търся още книги. – Той прехапа устни и изгледа двамата замислено. – Проверявам един слух. От години се говори, че някой от Крадците се е сприятелил с човек, който поназнайва някои неща за магията. Винаги ми се е струвало, че това е измислица, целяща да внуши на останалите уважение към нас. Но въпреки това реших да я проверя.

– За магьосник ли става въпрос? – попита Сери.

Фарин сви рамене.

– Не знам. Съмнявам се. Най-вероятно е човек, който прави фокуси, представяйки ги за магия. Но ако има някакви познания за истинската магия, може да ни е от полза. Когато науча повече, ще ви кажа. – Той се усмихна. – Това са всички новини, които знам, но съм сигурен, че Сери има повече.

Сери кимна.

– Херин и Дония намериха леля ти и чичо ти.

– Наистина ли? – Сония се премести напред, на ръба на стола. – Къде са те? Добре ли са? Отседнали ли са някъде, на хубаво място ли е? А Херин...

Сери размаха ръце.

– Хей! Давай въпросите един по един.

Сония се усмихна и се наведе към него нетърпеливо:

– Извинявай. Разкажи ми какво знаеш.

– Е – започна Сери, – изглежда, не са могли да отседнат там, където са живели преди, но са си намерили хубава стая на няколко пресечки оттам. Ранел те е търсил всеки ден. Чули са, че магьосниците издирват някакво момиче, но не са знаели, че си ти. – Той се ухили. – Джона се вбесила, когато Херин й признал, че си била с тях по време на Прочистването, но после той й разказал какво си направила. Отначало те не повярвали. Казал им за това как се опитвахме да те скрием, и за наградата, и че сега си под защитата на Крадците. Според Херин, когато той им обяснил всичко, те приели нещата по-спокойно, отколкото е очаквал.