Мястото на екзекуцията

Джордж затвори очи и задиша дълбоко през носа си. Когато отново ги отвори, можеше да се закълне, че забеляза как усмивка потрепва в ъгълчетата на устата на старата жена.

— Ще наредя всичко това да бъде написано на машина — каза той. — Вие ще трябва да го подпишете.

— Ако е написано вярно, нямам нищо против. А сега ще пуснете ли Питър?

Джордж стана и внимателно върна стола на мястото му до масата.

— Ще вземем предвид казаното от вас, когато решаваме как да постъпим.

— Той няма склонност към насилие, инспекторе — каза тя. — Дори да е видял Алисън, дори тя да му е напомнила за Рут, достатъчно е било да го блъсне, за да избяга. Той е страхлив. Не си губете времето с Питър, за да не избяга истинският виновник.

— Вие като че ли сте сигурна, че каквото и да е станало с Алисън, то се е случило по нечия вина — каза Клъф. Вече беше станал на крака, но не беше затворил бележника.

Лицето й се затвори — очите й се присвиха, устните се притиснаха една към друга, носът се сбръчка.

— Това, което аз мисля и това, което вие знаете, са съвсем различни неща. Постарайте се малко да ги сближите, сержант Клъф. Тогава може би ще разберем какво се е случило с нашето момиче — тя хвърли поглед към стенния часовник. — Доколкото знам, щяхте да посетите скуайър Хокин?

— Така е — каза Джордж.

— Ами побързайте тогава. Той държи чаят да му е сервиран точно в шест и не ми се вярва, че ще си наруши режима заради вас.

Тръгнаха си, без старицата да ги изпраща.

— Какво ще кажеш, Томи? — попита Джордж.

— Казва истината, такава, каквато я знае, сър.

— Ами алибито на Чарли?

Клъф сви рамене.

— Възможно е да лъже, за да го защити. Би го сторила, мисля, че няма съмнение. Но докато не намерим улика, която да доказва противното или да го свърза по-тясно с изчезването на Алисън, нямаме причини да се съмняваме в думите й. А за Краудър съм напълно съгласен с нея.

— Аз също. — Джордж прекара ръка по лицето си. Кожата му сякаш бе загрубяла от умора, костите му се очертаваха съвсем ясно. Той въздъхна.

— Редно е да го пуснем, сър — каза Клъф, бръкна за цигарите си и подаде една на Джордж. — Няма да избяга. Няма къде да отиде. Мога да се обадя по телефона в участъка и да им кажа да го пуснат под гаранция. Могат да наложат по-строги условия — да не идва на по-малко от пет мили разстояние до Скардейл, да не излиза от пансиона, да се разписва всеки ден. Но е сигурно, че няма нужда да го държим в участъка.

— А не се ли страхуваш, че може да го линчуват? — попита Джордж.

— Колкото по-дълго го държим, толкова по-зле ще изглеждат нещата. Може да накараме дежурния офицер да намекне пред вестникарите, че Краудър никога не е бил заподозрян, а сме го прибрали като неин роднина с предистория на умствено заболяване, за да можем да проведем разговора с него в по-спокойна обстановка. Или някаква подобна дивотия. Мога да уредя същото да се говори и в кръчмите.